Как хората с деменция осмислят света?

Деменцията, която често се свързва с болестта на Алцхаймер, засяга паметта, познавателните способности и разсъжденията. В резултат на това хората с деменция разчитат повече на емоционалните си преживявания и сетивните си възприятия, за да интерпретират заобикалящата ги среда.

Въпреки че способността им да си спомнят скорошни събития може да отслабне, емоциите и далечните спомени могат да останат ярки. Вследствие на това те могат да реагират по-силно на познати лица, музика или аромати, които предизвикват положителни емоции.

Деменция: 10-те най-малко известни симптома, които всеки трябва да знае

Понятието "време" може да се обърка за хората с деменция. Линейното време може да изгуби своята хватка, което води до смесване на минало, настояще и бъдеще в техните разкази. Усещането им за реалност може да се корени в определен период от миналото и те често да разказват истории от тази епоха. Като се включат в тяхната времева реалност, лицата, полагащи грижи, могат да създадат значими връзки и да облекчат чувството на объркване.

Пространственото осъзнаване може да се промени и при хората с деменция. Местата, които някога са били познати, могат да се превърнат в непознати територии, което допринася за дезориентация. За да се ориентират в тях, те често разчитат на пространствени сигнали и ориентири, а не на изрични указания. Адаптирането на средата, така че да включва познати предмети, и свеждането до минимум на безпорядъка могат да осигурят комфорт и усещане за познатост.

Общуването може да се превърне в предизвикателство, но хората с деменция често предават своите емоции и нужди чрез невербални сигнали. Наблюдението на езика на тялото, изражението на лицето и промените в тона на гласа могат да дадат представа за техните чувства и желания. Активното слушане и състрадателното реагиране могат да засилят чувството за сигурност и разбиране.

Деменция: 12 рискови фактора, които всеки трябва да знае

Лицата, полагащи грижи, и техните близки играят решаваща роля в оформянето на реалността на хората с деменция. Като приемат техните уникални гледни точки и се научат да виждат света през техните очи, полагащите грижи могат да създадат среда на съпричастност и утвърждаване. Обикновени дейности, като припомняне на стари снимки или участие в занимания с изкуство и занаяти, могат да носят радост и да стимулират когнитивните функции.

Хората с деменция изграждат своето разбиране за света по начин, който съчетава емоции, сетивни преживявания и фрагментирани спомени. Лицата, полагащи грижи, трябва да подхождат към тяхната реалност със съпричастност и търпение, като адаптират общуването и средата, за да осигурят комфорт и чувство за принадлежност. Като признава значението на емоционалните връзки и запазването на положителните спомени, обществото може да създаде по-приобщаваща и състрадателна среда за хората, които се движат по трудния път на деменцията.