Как се казва най-голямата планета в Слънчевата система?

Юпитер се движи по орбитата си със скорост 13 километра в секунда, като прави едно завъртане около Слънцето на всеки 11.8 земни години. Средната му плътност - 1.33 г/куб. см, е само малко по-голяма от тази на водата. Юпитер е планета газов гигант и се състои почти изцяло от водород и хелий: съотношението им по маса е съответно 80% и 20%.

Цялата повърхност на Юпитер, която виждаме с телескопи от Земята, всъщност са гъсти жълто-кафяви, червени и синкави облаци. Водородно-хелиевата атмосфера на Юпитер е с огромни размери. Облачната покривка достига височина около 1000 км над „повърхността“, където газообразното състояние преминава в течно.

Ето кога можем да видим всички планети от Слънчевата система

Най-известният детайл от Юпитер е Голямото червено петно ​​- овално образувание с променящи се във времето размери, разположено в южната тропическа зона. В момента то е с размери 15 000 на 30 000 км, а преди сто години наблюдатели са отбелязвали, че измеренията му са били 2 пъти по-големи. Понякога не се вижда много ясно. Голямото червено петно ​​представлява дълготраен свободно въртящ се вихър в атмосферата на Юпитер, който извършва пълен оборот на всеки 6 земни дни.

Изображенията на облачната покривка на планетата показват концентрични ивици от сребристо-сиво, оранжево, жълто, кафяво и синьо. Открито е също и бяло петно ​​с диаметър над 10 000 км. Според данни от ултравиолетови фотометри планетата има водородна и хелиева корона. Предполага се, че горният облачен слой се състои от перести облаци амоняк, а под тях се намира смес от водород, метан и замръзнали амонячни кристали.

Инфрачервени радиометри показват, че температурата на външната облачна покривка е минус 133°C. Открито е мощно магнитно поле и е регистрирана зона на най-интензивно излъчване на разстояние 177 000 км от планетата. Шлейф от магнитосферата на Юпитер е открит дори отвъд Сатурн.

Колко са планетите в Слънчевата система? Отговорът ще ви изненада

В орбита около Юпитер има 16 спътника, които могат да бъдат разделени на две групи - вътрешна и външна, по 8 във всяка. Спътниците от вътрешната група се движат по почти кръгови орбити, практически съвпадащи с равнината на екватора на планетата. Четирите най-близки до планетата спътника - Адрастея, Метида, Амалтея и Теба, с диаметри от 40 до 270 км, са на разстояние от 1 до 3 радиуса от Юпитер и рязко се различават по размери от следващите 4 спътника от същата група - които са разположени на разстояние от 6 до 26 радиуса на Юпитер и имат размери, близки до тези на Луната.

Те са открити в самото начало на ХVІІ век почти едновременно от астрономите Симон Мариус и Галилео Галилей. Но обикновено се наричат ​​“галилееви спътници на Юпитер“ въпреки, че първите таблици на движението на тези спътници - Йо, Европа, Ганимед и Калисто, са съставени от Мариус.

Външната група се състои от малки спътници с диаметър от 10 до 180 км, движещи се в удължени орбити, силно наклонени към екватора на Юпитер. Четирите спътника Леда, Хималия, Лизитея и Елара, които са по-близо до Юпитер, се движат по своите орбити в същата посока, както и самата планета. Четирите най-външни спътника - Ананке, Карма, Пасифа и Синопе, се движат в обратна посока.