Кои хора са емблематични за Северняшка фолклорна област?

Традиционна за жените била забрадката, представляваща бяла кърпа, а невестите носели и шапки. Често по косата, прическата, украшенията върху нея и наличието на забрадка, шапка и т.н. можело да се познае семейното положение на жената. И макар богатството от носии, облекла да ни впечатлява, защото е трябвало да задоволява нуждите както в мразовитите планински населени  места, така и в горещата равнина, още по-впечатляващо е богатството от движения в народните танци.

Кое българско хоро се смята за най-трудното за изиграване?

Какво е характерно за всички хора от Северняшка фолклорна област?

Сигурни сме, че от играните хора в Северняшка фолклорна област познавате поне няколко, а вероятно и ги играете, тъй като именно тази област е дом на прочутото „Ганкино хоро“, както и „Елено моме“.  Характерна особеност на всички хора в областта е бързото темпо, с което се играят, волното люлеене на ръцете и много подскоци, които са свързани с характера на жителите на Северняшката област – щастливи, доволни от живота, изразяващи възторга си от него с подскоци, показващи радостта и емоциите им.

Тъй като областта обхваща големи територии, очаквано хората се отличават с различни ритъм и динамика, тактове и движения. Т.нар. „натрисане“, характерно и за хора в други фолклорни области от страната, в Северняшката фолклорна област се наблюдава в народните танци, играни в селищата по поречието на Дунав.

Най-често хората се играели само на инструментален съпровод, а по-рядко на песен, като застъпени народни музикални инструменти в областта са гайдата, кавалът, гъдулката.  Рядко се играели само мъжки или женски хора, в Северняшката фолклорна област преобладавали смесените. Интересна отличителна черта на хората в тази фолклорна област е, че отразяват трудови моменти от бита на северняците и повтарят движения, извършвани по време на земеделска работа.

Това ясно личи в Северняшката мъжка ръченица, типична за районите на Търговище, Разград и Шумен, където за игра се използва и различен реквизит като бъклица, връшник и др. Най-характерното движение за стила на северняшките танци е свищовката, която представлява стъпка на „раз“ с подчертано приклякане и подскок на „два“.

Освен правите хора в Северняшка фолклорна област се играят и хора с висока степен на сложност при движенията, но много красиви и популярни в цялата страна – пайдушки, грънчарски, дайчови, ганкини и еленини хора.

Кои са най-трудните български хора, които се танцуват?

Хора, емблематични за Северняшка фолклорна област

Както вече споменахме хора, популярни в цялата страна, са емблематичните за Северняшката фолклорна област хора. Сред тях са:

-          Еленино хоро

Познаваме го като „Елено моме“, но и като „Еленината“, а в района на Плевен го наричат и Плевенско народно хоро. Бързо и сложно хоро, с подрусване на тялото,  красиви движения на ръцете, свързани с повдигането и спускането им, хоро, отличаващо се с такива динамика и емоция, че се счита за много изморително, поради което не е по възможностите на всеки. То е емблематично не само за тази фолклорна област, но и за страната ни. Играе се във варианти мъжко, женско и смесено.

-          Дайчово хоро

Други хора, емблематични за Северняшка фолклорна област, но и популярни в цялата страна, са Дайчовите хора, носещи името на търговец на говеда от Плевенския край, който от богаташ става бедняк, като именно тази негова съдба се осмива в Дайчовите хора. Дайчовите хора се играят като водено хоро или в затворен кръг, като най-често това се случва без песен – само на фона на музикални народни инструменти. Има над 90 вида дайчови хора като според играта на хороводеца и опашкаря може да се нарича още „Лудешкото”, ако опашкарят се впуска и извива вихрено напред в надпревара с хороводеца, „Излетушка”, ако играчи излизат с големи крачки напред и повличат и останалите и т.н.

-          Ганкино хоро

Характерно за него е, че може да се играе както бързо, така и с по-бавно темпо, но е динамично, красиво като фигури и стъпки, изпълнено с живот хоро. Кръстено е на песента, на която се играе, разказваща за мома на име Гана. Най-често се играе витообразно, по-рядко в затворен кръг, а в ръката на хороводеца се върти шарена селска кърпа. Много често хороводецът извива хорото в различни посоки и така се получават причудливи фигури – змейки, охлюви и др.