Колю Фичето спасява "Нотр Дам" – истина или легенда?

Според разказа на архимандрит Георги, събитията се разиграват през 1866-та година по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Света Богородица“ в Париж била заплашена от срутване. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, но без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Мидхат паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично. Българинът пристигнал с влак във френската столица, като на гарата французите не могли да повярват, че скромно облеченият човек е прочут строител. Майстор Колю Фичето веднага се заел с проучванията и само за няколко дни открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала ерозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, а стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си. Според легендата, за спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода.

Според официалните източници, строежът на „Парижката Света Богородица“ започва през 1160-та година и продължава близо два века. Тя е изградена на остров Сите на река Сена, върху основите на древен римски храм. Нотр Дам буквално означава „Нашата дама“ и е популярно римокатолическо наименование, което носят много християнски храмове в чест на Света Богородица. В годините на Френската революция след 1790 претърпява сериозни поражения, като много безценни реликви са унищожени. Десетина година по-късно – през 1804-та, Наполеон Бонапарт е коронясан именно тук за император на Франция. В световен мащаб се разгаря огромен интерес към катедралата след излизането от печат през 1831-ва година на книгата „Гърбушкото от Нотр Дам“ на Виктор Юго. Именно заради това започва огромен ремонт на емблематичната сграда, който обхваща периода от 1844-та до 1864-та година. Тук някъде според легендата се намесва Колю Фичето, който спасява „Парижката Света Богородица“ от подпочвените води.

Категорично може да се каже, че към момента тази легенда е точно това – легенда, тъй като няма нито едно доказателство за намесата на големия български майстор в съдбата на катедралата. Нито в български официални източници, нито във френски такива до момента има подобна версия. Подтикнати от идеята да потвърдят тази теория българи също съобщават, че при многократните си посещения в Нотр Дам не са виждали нито чешмичката, за която пише, нито каквото и да е писмено свидетелство в архивите на прочутата сграда или в изнесената официална история. Както отбелязва самият арх. Николай Тулешков, биографията и ранните години на майстора са обвити в мистериозност. Приема се, че Колю Фичето е роден в Дряново, но в района и до днес има спорове къде точно е роден бележитият българин. „Както за родно място на Омир спорели седем града, така се оказа, че за същата чест по отношение на Никола Фичев търсят признание едва ли не всички дряновски села и колиби“, пише големият архитект. Като един от най-последователните изследователи на живота и творчеството на Колю Фичето, архитект Тулешков разсейва и един друг мит, битуващ у много българи - че майсторът е един самоук и полуграмотен творец. „Архитект Никола Фичев не е бил нищо от това. Той е професионално образования, интелигентен, високо талантлив творец, доказал на съвременниците си своя съзидателен гений с не една сграда и съоръжение. При всичко това е бил и обществено ангажирана личност, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е дълбоко вярващ в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане“, твърди големият архитект.

И въпреки че няма никакви конкретни доказателства за участието на Колю Фичето в спасяването на „Парижката Света Богородица“, никой не може да твърди със сигурност, че това не се е случило. Факт е, че по това време Мидхат паша е управител на Дунавския вилает, като развива огромна строителна дейност. Именно по негова инициатива Колю Фичето построява Беленския мост над река Янтра при град Бяла. За моста били необходими 3 милиона гроша, но такава сума пашата не искал да даде. Затова повикал известния строител Кольо Фичето. В срок от две седмици майсторът представил восъчния макет, а Мидхат Паша се възхитил с думите: „Ашколсун, уста Кольо! Златни ръце имаш!“ И наистина – за времето си съоръжението имало внушителни размери – 276 метра дължина и 9,5 метра ширина. Така в крайна сметка мостът бил построен за две години и струвал 700 000 гроша, а майсторът си спечелил огромното уважение на Мидхат паша. Освен това е историческа истина, че турският управник е в много близки отношения със западните страни, особено с Англия и Франция. Именно англичаните го спасяват от смърт, след като през 1879-та година той е осъден на смърт заради участието му в убийството на султан Абдул Азис.

Доказана или не, много българи приемат историята за великият майстор Колю Фичето и спасението на „Парижката Света Богородица“ за истина. За всеки, запознат с построеното от него, легендата звучи правдоподобно. И както при всеки гениален творец, в живота на майстор Колю Фичето истина и легенда се преплитат. Един от най-великите българи ни е оставил огромно културно-историческо наследство и неслучайно изследователите казват за него: „Той не е живял, той е строил”.