Скоро идва една от най-светлите дати в нашата история. 6 септември е символ на българския дух и е показател как нашите предци се изправят срещу Великите сили и успяват да реализират своята идея за обединение на страната - поне между двете и най-големи част - Източна Румелия и Княжество България. Но малко хора знаят, че ние не присъединяваме цялата Източна Румелия, така че нека разберем защо Кърджалийски и Тъмръшки регион остават извън пределите на страната след успешното Съединение.
Съединението на България - какво се случва
България успява да потвърди присъединените територии чрез Сръбско-Българската война. Тогава нашите войски показват чудеса от храброст, обръщат сръбското нападение в глуха защита и се налага Австро-Унгария да се намесва и да спасява сърбите - тези, които те самите са накарали да нападнат страната ни. След примирието от декември 1885 година се стига и до сключването на мирен договор между двете страни - той е подписан в Букурещ на 3 март 1886 година.
Букурещски мирен договор
Това е един от малкото мирни договори при които няма наказание за държавата агресор - в случая Сърбия. Няма загуба на територии от нейна страна, дори няма и парични компенсации, които България иска. Интересното при този договор е, че по това време (преди 1908 година), на теория България не е суверенна страна, така че в самия договор формално е страна и султанът на Османската империя.
Друго интересно сръбско предложение е за разпределение на сферите на влияние в Македония между Сърбия и България, но то е отхвърлено от българска страна. Единственото нещо, което печели България от този мирен договор е неформалното признаване от страна на Великите сили на акта на Съединението - нещо, което, разбира се, няма как да се запише в самия договор , но е предпоставка за подготвянето на Топханенския акт от 24 март 1886 - там става ясно какво се случва с територията на България
Топханенски акт
С този международен договор се преуреждат отношенията уточнени в член 17 от Берлинския договор 1878 година. Самият акт стъпва върху българо-турската спогодба от януари 1886. Тази спогодба гласи следното:
Българо-турска спогодба януари 1886
- Александър Батенберг е назначен за управител от султана за 5 години на Източна Румелия.
- Кърджалийско и Тъмръшко остават в Османската империя - те са окупирани от османската войска, която струпва войски по границата с Източна Румелия. Те са върнати при османците още през есента на 1885 година.
- Султанът има право да изпраща войска в България при военни размирици - по искане на Великобритания
- Военна взаимопомощ между България и Османската империя в случай на нападение от трета страна - по искане на Великобритания
В рамките на Топханенският акт, част от клаузите остават, но някои са коригирани.Ето какво гласи този мирен договор:
Топханенски акт - клаузи
Българският владетел се назначава за управител за 5 години на Източна Румелия от султана. Промяната е свързана с махането на името на Батенберг по настояване на Руската империя.
- Точка 2 от Спогодбата се запазва
- Точка 3 се отменя по настояване на Руската империя
- Точка 4 се отменя по настояване на Руската империя
- Измяна на органическия устав на Източна Румелия
Последици от Топханенския акт
Потвърждава се загубата на Кърджалийско и Тъмръшко, които вече така или иначе са окупирани от османската войска. Но на практика, това е актът с който е признато Съединението на България от Великите сили. Това са Руската империя, Германия, Франция, Великобритания, Австро-Унгария и Италия - те са гаранти на Берлинския договор и съответно само те могат да го изменят.Както е и в конкретния случай, в който отменят чл.17 от него.
България увеличава своята площ от 63 на 96 хиляди квадратни километра. Въпреки изискванията на всеки 5 години да се назначава българският владетел за управител, това не се спазва и през 1908 година на практика е отменено.
Огромно значение има отмяната на точка 3 и точка 4 от спогодбата и от договора. Те са по искане на Великобритания, която иска да изолира руското влияние в България.
Точка 3 дава правото при размирици в страната, султанът да изпраща войски, които да умиротворяват събитията. Би било интересно да си представим какво щеше да се случи при следващите политическа събития в България при подобно гарантирано право на султана от страна на Великите сили.
Отмяната на точка 4 пък измъква България от военна взаимопомощ с Османската империя - нещо, което ѝ развързва ръцете за евентуален бъдещ конфликт и подялба на европейските територии на империята в рамките на Балканските войни.
