Мит ли са законите на хан Крум?

В резултат от водените от Крум войни, България разширява своята територия, увеличава населението си, укрепва външнополитическия престиж, издигайки се като трета сила в Европа след Византия и Франкската империя. За укрепване на обширната държава важна роля изиграва и вътрешната политика на владетеля в две основни направления: поставяне основите на законовата уредба и реформиране на административната уредба на страната. В историята хан Крум остава като автор на първите писани закони.

Исторически сведения за Крумовите закони

Крумовото законодателство е най-старият домашен юридически извор и първото, достигнало до нас официално законодателство. Оригиналът му не е запазен. До нас достига благодарение на описанието му във византийската енциклопедия “Свидас лексикон” от X в. Тази енциклопедия не е писана от съвременник на епохата, а 150 години по-късно. Самият сборник е предназначен за обучение на императорските деца - чрез добри примери от историята да се поучат как да управлявате мъдро и справедливо. За съжаление, днес това е единственият източник на информация.

В енциклопедията на буквата “алфа”, където се разказва за аварите, се споменава, че ханът заповядва как да се отнасят с крадци, просяци, клеветници. В лексикона “Свидас” в рубриката “Българи” се съобщава за богатството на хан Тервел, след което се описват законите на хан Крум. Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани. Във византийския лексикон е споменато само, че ханът “свиква всички българи” и пред тях обявява новите закони.

Хан Крум умира преди да е завладял Константинопол

Някои изследователи дори отричат съществуването на Крумовите закони, като определят характера им като легендарен.
Крум разпитва аварски военнопленници какво е довело до разпадането и унищожаването на тяхната държава и въз основа на техните отговори създава совите закони.

“...Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: "От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?" И те отговорили: "От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после - от подкупничеството; после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това".

В кой голям град се намира паметникът на хан Крум?

Ето за кои закони се споменава в лексикона “Свидас”:

* доносници и клеветници
“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”.
* крадци и помощници на крадците
“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”.
* алкохолици
“Да се изкоренят всички лозя”.
Много историци изразяват съмнения дали това наистина се е случило. Все пак, Крум пие вино от главата на Никифор, което би било невъзможно, ако преди това е обявил изкореняването на лозята. Предполага се, че това е насочено към аварите, които освен всички останали пороци, пиели вино в огромни количества.
* просяци
“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”
Много историци тълкуват отношението на хан Крум към просяците като доказателство за развитието на феодалните отношения в България. Людмил Йончев смята, че тези закони целят да спрат обезземляването на селячеството и съсредоточаването на земята в ръцете на едрите феодали. 

Факт е, че Крумовите закони са насочени към създаване на строги норми в българското общество за защита на частната собственост, предпазване от разоряване, против клеветниците, лъжците, крадците и техните съучастници.