Юндер Бейтула – на път за Олимпиадата в Токио, вдигайки по 30 тона всеки ден

Доволен е и от резултата си, постигнат през декември в Доха, за квалификации за Олимпиадата в Токио. Наред със спортните постижения, той успешна е изминалата година и в личен план – още в началото на 2019 г. разбрал, че ще става баща на момиченце. Пак през 2019 г. е завършил образованието си в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" – специалност Начална педагогика и информационни технологии, купил си жилище.

Не е за вярване, но всеки ден Юндер Бейтула вдига средно по 30 тона, а колко е вдигнал през цялата си спортна кариера е трудно да се пресметне. Само за загряването, докато се стигне до 220-230 клякания, вече са вдигнати 10 тона, обясняват спортистът и треньорът му Тодор Кирчев. Това е същият треньор, който през 2003 г. го е открил за щангите.

„Аз дотогава не знаех, че в Добрич може да се тренира вдигане на тежести. Един ден в двора на училището в с. Карапелит играехме футбол. Той дойде и ме пита: „Момче, искаш ли да те направим спортист?“. Отговорих, че искам, без да знам дори за какъв спорт става дума. Взе ме от училището, отидохме да говори със семейството ми и оттогава съм тук.

„Усещане, опит. Знаех, че от него ще излезе нещо. Личеше си“, обяснява избора си треньорът.

Трябва да имаш характер, да вярваш в себе си и да си поставяш по-високи цели – това е формулата за успех, която спазва Юндер Бейтула. На това учи и възпитаниците си в спортното училище в Добрич.

„Готвя се цяла година за два часа. Напрежението на състезание е голямо, защото класирането се определя от три опита на първото и на второто движение“.

Определя спортистите от Китай като най-добрите в световен план в момента – и то „не само в щангите, почти във всеки спорт са в тройката“. А на въпроса ми: „Как българските щанги да се върнат на световната сцена?“, отговаря: „Трябва да се обръща по-голямо внимание на състезателите и да се помисли след завършване на 12 клас как да продължат. Защото едно младо момче на 18 години, за да продължи да спортува, се нуждае от средства. А в България не се дава заплата, за да спортуваш. Трябва да се даде шанс на младите“. И с горчива усмивка посочва обувките, които ползва за тренировки и за състезания – дори не помни преди колко години си ги е купил, но ги „стяга“, направил ги е „дизайнерски“.

Безпаричието е голям проблем, намесва се и треньорът. И допълва: „Имаше много талантливи състезатели – за тях третото място в класирането беше поражение. Бореха се за първо и второ място. И тук не говоря за републикански шампионати. Става дума за състезатели на европейско и световно ниво. Но в годините на прехода настана безпаричието. Безпаричието не беше само при щангите, същото беше и при борбата, и при атлетиката. Беше много трудно, сега малко започна да се оправя ситуацията, но е трудно без пари“.

А за участие в състезание, каквото са олимпийските игри, са нужни много пари – за подготовка, за храна, за възстановяване… „Имаме малко заделени, а и от общината ни отпуснаха 3500 лв. – той е единственият от Добрич, който има шанс да участва в Олимпиадата в Токио“, казва треньорът.

Но за да вземе олимпийска квота, го чакат важни състезания в Техеран на 5 февруари, а след това и в Малта. Успешно трябва да се представи и на Европейското първенство.