Тристранният съвет обсъжда проекта на бюджет за тази година на фона на първия протест на държавните служители под прозорците на правителството, организиран от КТ „Подкрепа” и КНСБ. Този протест беше предупредителен дотолкова, доколкото има натиск от най-различни страни за редуциране на държавната администрация. Това коментира президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS.
Още: След пет часа спорове: Тристранният съвет не стигна до консенсус за Бюджет 2026
По думите му недоволството на служителите е свързано с разпратено писмо от Министерството на финансите, в което се залага съкращаване на разходите с 10 процента и намаляване на заплатите. В същото време в проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е отчетено голямо текучество на кадри заради ниски възнаграждения. „Средната работна заплата в Здравната каса е от порядъка на 1300 евро”, уточни Манолов, като добави, че надзорните съвети на НЗОК и на Националния осигурителен институт работят без заплащане.
Още: КТ "Подкрепа" иска по-висока социална пенсия за старост по различен модел
Синдикатите искат по-сериозно увеличение на заплатите в редица структури към социалното министерство, НЗОК и НОИ. Относно заявките за редуциране на държавната администрация, гостът посочи, че в страната има списък с 304 администрации, някои от които спокойно могат да изчезнат или да станат отдели в министерства. Като пример за дисбаланс той даде Фискалния съвет. „В него получават чудовищни заплати, грубо казано са 15 минимални работни заплати за страната”, посочи президентът на КТ „Подкрепа”. Той обърна внимание и на Комисията за защита на потребителите, която разполага с капацитет от 150 души, което означава по трима-четирима инспектори в област.
Още: Димитър Манолов: Много близо сме до протести
Във връзка с минималните осигурителни прагове, работодателите отказват да ги договарят от 10 години, поради което огромната част от тях са останали на нивото на минималната работна заплата. „Законът казва, че работодателят е задължен да осигурява работника на реалния му доход, а не на нещо си друго”, припомни Манолов. Той се позова на пресни данни в пресата, според които размерът на сивата икономика в България е между 28 и 35 процента, като са известни немалко случаи, в които се плаща минимална работна заплата и още 100 евро в плик.
