ЕК ни вещае недостатъчен икономически растеж и през тази година

“Необходимата фискална консолидация спира вътрешното търсене, а все още съществуващите рискове оказват разубеждаващ ефект по отношение на частните инвестиции, въпреки здравословния растеж на нетния износ и положителните тенденции на пазара на труда”, се казва в анализа.

S&P остави рейтинга ни със стабилна перспектива

Агенцията за кредитен рейтинг Standard&Poor's потвърди дългосрочния и краткосрочен кредитен рейтинг на България в чуждестранна и ме...

Прочети повече

“Предвид все още слабия потенциален растеж, спадът на усвояването на средствата от ЕС води временно до забавяне на растежа на БВП до 1½ процента през 2016 г. Растежът се очаква да се увеличи до 2 % през 2017 г. с подновеното ускоряване на изпълнението на проектите на ЕС. Поради кризата равнището на потенциалния растеж на България намаля с над 50%, като по този начин спря сближаването с другите икономики по отношение на реалните доходи”, се посочва в доклада.

Двигатели на растежа и перспективи

Очаква се след спад през 2016 г. растежът да се възстанови през 2017 г., но икономиката продължава да бъде отслабена.

Производството нарасна с над 2 % на годишна основа през първите три тримесечия на 2015 г., подкрепяно главно от силното увеличение на нетния износ и на публичните инвестиции. Според зимната прогноза на Европейската комисия за 2016 г. се очаква реалният БВП да се е увеличил с 2,2% през 2015 г., като спадне на 1,5% през 2016 г. с намаляването на финансираните от ЕС инвестиции, преди да се увеличи до 2,0 % през 2017 г. Потреблението на домакинствата се предвижда да продължи да нараства умерено през 2016 и 2017 г., подкрепено от слабо подобрява не на условията на пазара на труда и на заплатите. Очаква се нетният износ да влияе положително на растежа през цялото време, макар и в намаляваща степен. Въпреки това безработицата продължава да бъде висока и икономиката остава под потенциала си през цялото време.

Възстановяването досега все още не беше достатъчно силно, за да повлияе положително на икономическото сближаване с държавите от региона. В сравнение със сходните икономики България отбеляза значително по-слаби резултати от началото на кризата, както по отношение на растежа на БВП, така и на БВП на глава от населението. Сближаването на доходите може да се възобнови само ако потенциалът за растеж бъде укрепен. Кризата нанесе тежък удар на икономиката. Тя намали значително нивото на потенциалния растеж, макар и вероятно от неустойчиво високо равнище преди кризата. Натрупването на капитал, особено в корпоративния сектор, намаля значително и общата факторна производителност спадна. Макар че все още прекомерната задлъжнялост на корпоративния сектор намалява, частните инвестиции остават ниски.

Българската икономика не се е радвала на такъв ръст от 2011 година насам

Най-висок ръст от четири години насам на годишна база отчете българската икономика през вторите три месеца на тази година (април &ndash...

Прочети повече

Инфлация

Инфлацията все още е рекордно ниска. От средата на 2013 г. преобладава дефлационна тенденция в резултат на спад на цените на суровините на международните пазари, слабото вътрешно търсене и намаленията на административно регулираните цени. Предвижда се инфлацията да остане отрицателна през 2016 г. и под средното равнище за ЕС. Обезцененото евро и увеличаването на паричната маса на Европейската централна банка обаче, заедно с неблагоприятните условия на пазара на труда, би трябвало обаче да окажат известен инфлационен натиск, като се има предвид, че паричната единица е фиксирана спрямо еврото. Въпреки това средата на ниска инфлация прави по-трудно за частния сектор и правителството да намалят съотношенията на задълженията си поради бавния растеж на номиналния БВП и на доходите.

Пазар на труда

Възстановяването на пазара на труда е стабилно, но слабо заради продължаващите структурни проблеми. След първоначалното съкращаването на работни места икономиката не успя да усвои наличното предлагане на труд поради структурни проблеми, включително въздействията върху пригодността за заетост от дълготрайната безработица и несъответствията между търсените и предлаганите умения. Дълготрайната безработица продължава да нараства въпреки повишаването на заетостта като цяло. Това подчертава структурния ѝ характер и ниските възможности за активизиране на политиките на пазара на труда, възпрепятствани от ограничено приоритизиране и насочване.

Младежката безработица и неактивност са особено важни предизвикателства в това отношение. Бързото застаряване на населението и значителната емиграция допринасят за поддържане на низходяща тенденция на безработицата, но намаляват потенциала за растеж и водят до недостиг на умения. Безработицата спадна до 9,6 % през първите три тримесечия на 2015 г., което е малко над средната стойност за ЕС. Продължаващото слабо нарастване на заетостта, което се предвижда да достигне годишно 0,5% през 2017 г., заедно с продължаващото намаляване на работната сила се очаква да доведе до допълнително намаляване на равнището на безработица до 8,8% през 2017 г.

Само Хърватия и Украйна са по-неконкурентни от нас в Европа

България се нарежда на 55-о място от общо 61 икономики по показателя "конкурентоспособност". Това показват данни за 2015 г. от Годишник...

Прочети повече

Бедност и социално изключване

България продължава да е изправена пред едно от най-високите равнища на бедност и неравенство на доходите в ЕС. И двата проблема имат дългосрочни последици за благосъстоянието и икономическия просперитет и заплашват да се отразят отрицателно на здравеопазването, постигнатото образователно ниво и перспективите за заетост. Децата, ромите, хората с ниска квалификация и жителите на селските райони са сред най-уязвимите групи, засегнати от бедност. Въпреки непрекъснатото увеличаване на минималната работна заплата и растежа на медианните доходи, доходите на най-богатите 20 % са почти седем пъти по-високи от тези на най-бедните 20 %. В България е силна връзката между социално-икономическата среда и постигнатото образователно ниво на учениците.

Корупцията остава проблем

Корупцията продължава да буди значително безпокойство в България, а отговорът на националните органи продължава да бъде възпрепятстван от слаби и фрагментирани институции. Бавното изпълнение на реформите в областта на публичната администрация и електронното управление не позволява значителни подобрения в бизнес средата. Освен това оставащите слабости на системата на обществените поръчки ограничават използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Недостатъчният достъп до финансиране и липсата на подходящи рамкови условия за инвестиции в научни изследвания и развойна дейност възпрепятстват иновациите и конкурентоспособността. Забавянето на важни структурни реформи в ключови сектори като енергетиката би могло допълнително да възпрепятства конкурентоспособността.