Прекратяване на процедурата за свръхдефицит, наложена на България от ЕС, ограничаване на неефективните публични разходи, повишаване на събираемостта на данъци и осигуровки и пълно усвояване на достъпния европейски ресурс - това са финансовите приоритети на правителството на Румен Радев, заложени в управленската му програма за 2026-2030 г., публикувана през август. В раздел 3, където са бюджетът и евросредствата, кабинетът заявява намерение да води "предвидима фискална политика".
Планът е едновременно да се запази действащият пропорционален модел на облагане при корпоративния и личния доход и стандартната ставка на ДДС. Акцентът е поставен не върху увеличаване на данъчните ставки, а върху по-добра събираемост и ограничаване на сивата икономика.
След бюджет с 5,7% дефицит: План да е до 3% от БВП
След като финансовото министерство предложи, а доминираното от "Прогресивна България" Народно събрание прие бюджет 2026 с рекордния за съвременната история 5,7% дефицит, една от ключовите задачи на кабинета сега е трайно намаляване на бюджетния дефицит с цел постигане на балансиран бюджет и прекратяване на процедурата за прекомерен дефицит.
В програмата е записано, че ще бъде въведен по-строг контрол върху публичните разходи, като капиталовите разходи с висока икономическа добавена стойност ще бъдат приоритизирани. Правителството си поставя и максимален праг на бюджетните разходи, който да позволява ограничаване на дефицита в рамките на 3% от БВП през следващите години.
Предвижда се и изготвяне на нов Национален средносрочен фискално-структурен план за целия мандат на правителството. Всяка година ще има и доклад за напредъка по изпълнението му, включително по мерките за излизане от процедурата за свръхдефицит, открита за България с предложение на Европейската комисия през юли 2026 г.
Предвижда се още поддържане на държавния дълг в рамките на законовите ограничения. Правителството обещава да използва аналитичен подход при избора на дългови инструменти, така че да се търси оптимална цена при приемливо ниво на риск. Предвижда се и развитие на пазара на държавни ценни книжа.
Данъците: без промяна на пропорционалния модел и ДДС
В законодателната част правителството обещава предвидимост на данъчната политика чрез запазване на пропорционалното облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица - т.е. запазва се "плоският данък". Предвижда се също запазване на действащата стандартна ставка на ДДС.
Вместо промяна на основните ставки управляващите залагат на повишаване на събираемостта на митата, данъците и осигурителните вноски, както и на план за по-ефективен контрол върху практиките, които водят до загуба на публичен ресурс.
Особен акцент е поставен върху сивата икономика. Предвиждат се "комплексни мерки" за най-рисковите сектори, по-добър обмен на информация между институциите и по-съвременни системи за анализ на риска. Не се посочва обаче какви са конкретните мерки в случая.
Още: По-евтин ток и капитализъм за по-силна енергетика: Планът на Румен Радев
Планира се и засилване на борбата с митническите, данъчните и осигурителните измами, включително чрез дигитални инструменти за контрол. НАП и Агенция „Митници“ трябва да развиват моделите си за управление на риска, така че контролът да се концентрира върху рискови лица, дейности и сектори.
Повече контрол върху публичните разходи
Друг голям акцент е промяната в начина, по който държавата планира и оценява разходите си. Програмата предвижда бюджетиране, ориентирано към резултатите – тоест публичното финансиране да бъде по-тясно свързано с конкретни цели и ефект от политиките.
Предвижда се институционален преглед на провежданите политики, както и механизъм за оценка, приоритизация, подбор и мониторинг на национално финансираните публични инвестиции. За нови национално финансирани инвестиции над определен праг трябва да се въведе задължителен анализ „разходи–ползи“. Приоритет ще имат проектите с висока обществена възвръщаемост.
Снимка: БГНЕС
Правителството обещава и по-голяма прозрачност при обществените поръчки чрез публикуване на информация в портала за отворени данни - нещо, което е посочено и в други раздели на управленската програма: Радев планира да пребори корупцията при обществените поръчки с ИИ.
Изкуствен интелект на границата и нов контрол върху митниците
Сред по-конкретните идеи е създаването на Единен рентгенов дистанционен център за мониторинг, който да използва изкуствен интелект в реално време. Целта е едновременно да се повиши ефективността на митническия контрол, да се увеличи пропускателната способност на граничните пунктове и да се ограничи рискът от корупционни прояви.
В програмата е предвидено и изграждане на нов ГКПП „Калотина – Градина 2“, през основния ГКПП "Калотина" със Сърбия. Целта е съкращаване на времето за преминаване при пиковите натоварвания и улесняване преминаването на жителите от Западните покрайнини, които работят в България, в натоварените месеци
ПВУ и отблокиране на евросредства и предоговаряне
Особено критичен тон програмата използва при оценката на усвояването на европейските средства. Според документа през последните 20 години в България са инвестирани над 37 млрд. евро от фондовете на ЕС, но ефектът от тези средства върху живота на хората остава "недостатъчно осезаем".
Към май 2026 г., според данните в програмата, са договорени 66% от средствата по текущите европейски програми, а разплатените са едва 22%. В документа се посочва, че това поставя България сред последните държави в ЕС по дял на разплатените средства от ЕС.
Управляващите предупреждават и за реален риск от загуба на европари още в края на 2026 г. Ако европейски проекти не бъдат реализирани и се наложи финансирането им да бъде поето от държавния бюджет, това би създало и пряк фискален риск за страната, казват управляващите.
Целта е до края на програмния период през 2030 г. да бъде постигнато пълно усвояване на наличния ресурс.
Една от най-спешните задачи е приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Програмата предвижда до септември 2026 г. да бъдат отблокирани задържаните средства по четвъртото искане за плащане и да бъде подадено петото искане.
Предвижда се също предоговаряне на ПВУ с цел минимизиране на риска от загуба на средства, като срокът, посочен в програмата, е този месец - август 2026 г.
Правителството обещава и да гарантира устойчивостта на резултатите от инвестициите и реформите по Плана след 2026 г., включително по отношение на контрола и одита.
Снимка: БГНЕС
Още: БНТ е супер, БНР не става: За един ден вицепремиер опорочи плана на Радев за медиите
За програмите по Кохезионната политика за периода 2021–2027 г. е предвидено първо да бъдат идентифицирани забавянията и пречките, а след това да бъдат предприети мерки за ускоряване на изпълнението. Специално внимание е отделено на Програма „Развитие на регионите“ и Фонда за справедлив преход.
Сред поставените цели са ефективен контрол върху европейските средства, ограничаване на риска от нередности и финансови корекции и по-голяма прозрачност на разходите и крайните резултати. Крайният срок за пълното усвояване на ресурса по Кохезионната политика е декември 2030 г.
България ще се бори за по-голям дял от следващия европейски бюджет
Правителството възнамерява да започне отрано подготовката за следващия програмен период 2028–2034 г., т.е. за следващия 7-годишен бюджет на ЕС. Целта е България да бъде сред първите държави членки с подаден План за национално и регионално партньорство. В него се предвиждат инвестиции и реформи за повишаване на конкурентоспособността, индустриалната трансформация, човешкия капитал, транспортната свързаност, намаляването на регионалните различия, зеления преход и качеството на живот.
Паралелно с това страната ще се стреми да защити обема на средствата за политиката на сближаване и многогодишния характер на финансирането, което според програмата осигурява предвидимост за общините, бизнеса и институциите.
Сред най-интересните акценти е бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност. В програмата е посочено, че за периода 2028–2034 г. са предвидени 451 млрд. евро за фонда. Средствата ще се предоставят директно от Европейската комисия на конкурентен принцип, без предварително разпределени бюджети по държави. Това означава, че българските компании и институции ще трябва да се конкурират директно с кандидати от останалите държави членки. Именно тук правителството отчита слабост - според програмата българските кандидати подават едва 1% от всички проектни предложения, а финансиране получават малко над 16% от проектите с българско участие. Това поставя България на 22-ро място сред държавите членки.
Затова управляващите планират нов постоянен национален механизъм за координация и подкрепа на българското участие във фонда. Той трябва да подпомага идентифицирането, разработването и приоритизирането на проекти с потенциал за финансиране, както и да осигури административен капацитет за подготовката им. Срокът за въвеждането на механизма е март–май 2027 г.
По-малко бюрокрация за бизнеса
Друга заявена промяна е опростяването на достъпа до европейските средства. Според правителството сложните и тромави процедури са създали зависимост от специализирани консултанти. Затова се предвиждат облекчени правила за кандидатстване, изпълнение и отчитане на малки проекти, по-високи прагове за избор на изпълнители и максимално автоматизиране на оценката на проектните предложения при процедурите с малък размер на безвъзмездната помощ.
Планира се и уеднаквяване на документацията, като администрацията няма да изисква от кандидатите документи, които може да набави служебно. Ще се използват също роботизирани процеси и изкуствен интелект. Сроковете за част от мерките са в края на 2026 г. и първата половина на 2027 г.
Социалният план за климата: пари за енергия, транспорт и регионите
Сред приоритетите е и използването на Социалния план за климата за ограничаване на ефекта от растящите разходи за енергия и транспорт върху уязвимите групи.
В програмата са посочени конкретни направления – енергийно ефективни домове за уязвими домакинства, надежден транспорт и достъп до основни услуги в изолираните райони, както и екологосъобразен подвижен състав за железопътната свързаност на регионите.
Целта е чрез европейското финансиране да бъде намалена енергийната и транспортната бедност и да не се задълбочават социалните и териториалните различия.
