Бизнесът в Европа е изправен пред нов проблем - отказът на Gen Z служителите да поемат повече отговорност и да заемат висши управленски постове.
За поколението Z кариерният успех вече не се определя от повишението, като за мнозина приоритет е балансът между работа и личен живот пред по-голямата отговорност и по-дългото работно време. Тази тенденция се превръща във все по-голямо предизвикателство за бизнеса, особено за компаниите, които вече се борят да развият следващото си поколение лидери, пише Euronews.
„Според глобалните изследвания, само около 6% от поколението Z искат да заемат висши управленски позиции. За организациите и техните структури това е много голям проблем“, коментира Томаш Шклярски, главен изпълнителен директор на Enpulse и експерт по ангажираност на работното място.
Още: Новата реалност в България: Половината Gen Z-та не работят
Според експерта нежеланието на младите работници да поемат управленски роли се дължи преди всичко на нарастващите отговорности, които идват с работата.
През последните години броят на служителите, подчинени на един мениджър, се е увеличил значително, като средният размер на екипа се е удвоил от около 6 на 12 души. Това поставя мениджърите под нарастващ натиск. От една страна, те са отговорни пред управителните съвети и висшето ръководство за постигането на бизнес целите. От друга страна, от тях се очаква да подкрепят развитието, мотивацията и благосъстоянието на все по-големите екипи.
„Поколението Z внимателно е преценило какво означава балансът между работа и личен живот спрямо жертвите, необходими, за да станеш шеф. Младите хора ясно виждат тежестта, която идва с управлението. Мениджърът е отговорен както пред своите началници, така и пред все по-големите екипи, които изискват постоянна подкрепа“, каза Шклярски.
Източник: iStock
Проблем, който може да засегне особено силно Европа
Намаляващият интерес към мениджърски позиции не е проблем само за отделните компании, а е глобална тенденция, която може да се окаже особено предизвикателство за Европа, където демографските промени вече намаляват работната сила.
„Ще има все по-малко работещи хора, особено в Европа. Ако не обучим ново поколение мениджъри и не подготвим хората да поемат отговорност за екипи, ще се сблъскаме с нарастващи предизвикателства при поддържането на организационната ефективност“, предупреди експертът.
Въпреки че изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в света на бизнеса и автоматизира много процеси, Шклярски смята, че това няма да реши проблема с недостига на мениджъри.
Експертът твърди, че остава неясно дали служителите биха били склонни да приемат инструкции от алгоритми или дали изкуственият интелект би могъл ефективно да изпълнява ролята на мениджър.
Още: Дори и по време на секс: Gen Z няма да остави телефоните си
Ръководството на екипи все още изисква умения, които са трудни за замяна, включително емпатия, изграждане на взаимоотношения, мотивиране на служителите и вземане на решения, които отчитат човешката страна на организацията.
