Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.
„Въпреки по-умерените предварителни очаквания и през второто тримесечие на 2025 г. българската икономика отбеляза реален ръст от 3.1% на годишна база, според експресните оценки на НСИ.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Икономическата активност през тримесечието отново бе движена главно от крайното потребление, което регистрира реален ръст от 6.5% при доминиращ относителен дял от 80.0% в структурата на БВП. Инвестициите се увеличиха дори по-солидно с 6.7% спрямо второто тримесечие на предходната година, като въз основа на своя далеч по-малък дял от 19.1% в БВП също осезаемо допринесоха за ръста на икономиката. На този фон износът продължи да се свива, като достигна спад от 4.9% на годишна база. „През тримесечието и вносът отбеляза лек спад с -0.6%, което бе във връзка със спада на индустрията, както и със свиването при вноса на минерални горива през последните месеци“, обясни д-р Калчев.
„На фона на стабилна макар и леко нарастваща хармонизирана безработица (3.7% към юли 2025 г.) и пълзяща годишна инфлация, средната месечна работна заплата регистрира устойчив ръст от 11.9% към юни (спрямо юни м.г.). Той бе малко по-висок от този през първото тримесечие на годината от 11.8%“, допълни още д-р Калчев. Средната заплата към юни нарасна както в обществения (13.7%), така и в частния сектор (11.3%). Икономическите дейности с най-голямо увеличение бяха „Култура, спорт и развлечения“ – с 21.0%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 16.7%, и „ Образование“ – с 16.3%.
„Сериозният системен ръст на заплатите, който не е подкрепен от съответстващ ръст в производителността на труда, стимулира инфлацията в страната, затруднява конкурентоспособността на икономиката и влияе за повишаване на бюджетния дефицит. Фактор, движещ заплатите нагоре, е държавната политика за повишаване на минималната работна заплата и заплатите в публичния сектор, включително чрез заложени твърди правила, което автоматизира ръста. Към този фактор се добавят ограниченото предлагане на работна сила (вкл. недостиг на квалифицирани кадри) и процесът на икономическо сближаване с останалите страни от еврозоната по пътя към присъединяването към общата европейска валута“, изясни д-р Калчев.
Темпът на цените отново регистрира ръст през юли. Така потребителската инфлация по националната методология скочи до 5.3% (4.4% за юни), а хармонизираната нарасна леко до 3.4% (спрямо юли м.г.), при 3.1% за юни. „Подобна тенденция се наблюдаваше и при базисната инфлация (без храни и горива), която също леко нарасна до 3.5%“, отбеляза главният икономист на ОББ д-р Калчев.
