Българската стопанска камара не подкрепя предложението за еднократно облагане на свръхпечалбите.
„Проблемът с този данък е концептуален – механизмът за определяне на свръхпечалбата на практика въвежда форма на облагане на оборота. Българската стопанска камара не може да подкрепи подобно предложение", заяви Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на БСК, по време на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която одобри на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Попдончев постави акцент и върху изключително краткия срок за въвеждане на мярката – извънредно подоходно облагане се предлага само месец преди началото на годината, през която ще се прилага.
Още: Идва данък "свръхпечалба" и за по-големите магазини за храни в по-малките градове
Законопроектът предвижда еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на компании от определени сектори: банки и застрахователни дружества, телекомуникационни компании, търговци на хранителни стоки с приходи от продажби над 5 млн. евро, дружества за бързи кредити и обменни бюра.
Тези сектори формират около 60 на сто от свръхпечалбата, натрупана у нас, стана известно от думите на заместник-министъра на финансите на Людмила Петкова, която представи законопроекта. Текстовете в проекта не променят режима на корпоративното подоходно облагане и мярката не засяга облагането на стандартната печалба. По думите на Людмила Петкова временният механизъм цели преразпределение на извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност от компании в определени сектори.
Законовите промени предвиждат 30 процента от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.
"Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро след преотстъпването на 30 на сто от данъка", каза Петкова.
Еднократният данък ще важи за финансовата 2027 година.
Аргументите "против"
Позицията на БСК е категорична - данъчната политика трябва да осигурява предвидимост и равнопоставеност, а не да въвежда извънредни механизми с неясна икономическа логика и кратък срок за адаптация на бизнеса.
"Предвидимата данъчна среда е ключово условие за инвестициите, конкурентоспособността и устойчивото развитие на българската икономика", смятат от БСК.
Боян Митракиев от КРИБ също критикува данък свръхпечалба, като подкрепи коментарите, че се въвежда данък върху оборота. Относно прага за търговците на храни от 5 млн. евро той предложи да бъде увеличен до 25 млн. евро, за да не бъдат засегнати дребните търговци.
Нина Колчакова, генерален директор на Асоциацията на българските застрахователи изрази учудване защо застрахователите са включени в обхвата на данъка. Тя посочи, че това е репутационен удар върху сектора, тъй като той не генерира прекомерни печалби, а предложените мерки дават негативен сигнал към потребителите, че секторът печели на техен гръб. Колчакова предложи законодателите да помислят за облекчение за работодателите, които застраховат своите служители.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ цитира доклади на Международния валутен фонд и ОИСР, според които облагането на свръхпечалбите е легитимна икономическа мярка. Той посочи, че други държави в ЕС също са въвели подобни мерки, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия. „Ние не изобретяваме топлата вода“, каза той.
