Въпреки утрояването на вноса на работна ръка от трети страни след 2021 г., дефицитът на пазара на труда в България не намалява, а нараства с над 25%. Това показва ново проучване на пазара на труда, изготвено от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), което анализира ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв. Според авторите изследването показва, че вносът на работници не е решение за демографската криза.
Анализът е особено актуален с оглед на предложените наскоро промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които предвиждат увеличаване на квотите за внос на работници от трети държави като Непал, Филипините и други.
Вместо да облекчи икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, по този начин влошавайки структурните проблеми на българския трудов пазар, сочи анализът.
Неизползван вътрешен резерв от над 1 милион души
Докладът показва, че България разполага с неизползван вътрешен резерв от над 1 милион икономически неактивни лица. От тях над 85 000 заявяват желание да работят, което е съпоставимо с целия настоящ внос на кадри. Данните разкриват и сериозно изоставане в технологиите – недостигът на работна ръка е резултат и от дефицит на капитал, като България е на последно място в ЕС по роботична плътност.
Възможно обяснение за текущата ситуация е, че лесният достъп до евтинa работна ръка от извън ЕС потиска естествения ръст на заплатите и производителността, създавайки условия за социален дъмпинг.
Авторът на изследването, икономистът Георги Вулджев, коментира по повод данните: "Анализът показва, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Наблюдаваме парадокс – вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план.“
"Устойчивият път за България не е зависимост от нископлатен внос, а повишаване на производителността чрез автоматизация и връщане на българите зад граница. Затова препоръчваме намаляване на квотите за работници от трети страни и въвеждане на данъчни стимули за роботизация и за завръщащи се емигранти“, посочва той.
