Шефът на "Лукойл": Няма картел, България е от страните с най-евтини горива

Златев пожела да бъде изслушан във временната парламентарна комисия, разследваща съмненията за изкривяването на конкуренцията на пазара на горива.

Контрабандата на пазара на горива обхваща около 1/3 от пазара и носи загуба на бюджета в размер на около 1.1 – 1.2 млрд. лв. от акцизи и ДДС годишно, обяви Златев, като цитира официален анализ на Министерството на финансите от януари 2015 г.

Анализът изследваше ефекта от въвеждане на измервателни уреди и други електронни системи в сектора и стигна до заключението, че през 2013 г. делът на продажбите на горива без платен акциз и ДДС е намалял с едва 6-7% и че за около 30% от потребените горива отново не са внесени дължимите данъци.

Златев обяви, че според официалните данни на финансовото министерство има непрекъсната тенденция на намаляване на постъпленията от акциз в бюджета от 2008 г. насам, като само през 2015 г. има подобрение. През същата година обаче има тотален срив на приходите от ДДС от внос, които са се свили от 1.4 млрд. лв. през 2014 г. на едва 293.7 млн. лв. през 2015 г.

"Това означава, че всеки втори внесен литър е без данъци", посочи Златев. По думите му има рязко увеличение на сивия сектор и по официални данни на МФ всеки трети литър газьол е без заплатени данъци.

Златев алармира депутатите, че по данни на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), чийто председател е той, митниците не са упражнили контрол върху 19 пристигнали танкера на пристанище Варна и на 35 танкера в Бургас. Тази информация била лесно проследима онлайн и не била тайна за никого в сектора, посочи шефът на "Лукойл", предаде Mediapool.

Преди 7-8 месеца подадохме сигнал до Главна прокуратура, че най-важната информационна система в държавата за акцизите (БАЦИС) не функционира нормално, че може да се манипулира, да изчезват стоки от нея, което създава опасност за финансовата сигурност на страната, заяви още Златев пред депутатите. Той каза, че преди ден е прочел доклада на прокуратурата по проверката, който по думите му потвърждава съмненията на асоциацията, но е засекретен и не може да бъде разгласяван.

Компанията "Лукойл" е платила 31.444 млрд. лв. данъци от 2000 г. до 2016 г., съобщи още Златев в отговор на депутатски въпроси. От тази сума 10.84 млрд. лв. е ДДС, 18.99 млрд. лв. - акцизи, 403 млн. лв. осигуровки, 189 млн. лв. данък върху личните доходи, 156 млн. лв. данък "печалба" и общински данъци, 69.9 млн. лв. екотакси, 434 млн. лв. други данъци и такси и т. н.

Румен Гечев от БСП поиска Златев да обясни защо секторът работи на минимална печалба.

"През седмицата лично ходих в Националната агенция за приходите и ми предоставиха данни, според които целият сектор на горивата работи на загуба, с минимални печалби на моменти, т. е. печалбата на сектора клони към нула. Огромните данъци, които обявявате, са ДДС и акцизи, които са от джоба на потребителя, но от печалбата не влиза нищо. Не е нормално един сектор, за който навсякъде по света се водят войни, да работи за 1% печалба. Кои акционери ще са доволни от такава печалба, защото не виждам уволнения и смяна на ръководства", заяви Гечев.

Шефът на "Лукойл" отговори, че внесеният данък печалба плюс общинските данъци за целия период от 2000 г. до 2016 г. са 156 млн. лв., но действително през последните три години компанията работи на загуба.

"За съжаление, има периоди, в които петролът става толкова скъп, че горивата, произвеждани от него, са по-евтини от него. За въпросния 3-годишен период в ЕС бяха затворени 14 рафинерии", заяви Златев.

По думите му компанията ежегодно се одитира от големи международни фирми и въпросът с финансовия резултат лесно може да се провери. Според Златев обаче 1% печалба не е никак малко, защото петролните компании винаги работят за обеми, а българският пазар е най-бедният в ЕС и не позволява по-голяма печалба.

Златев подробно обясни на депутатите ценообразуването в "Лукойл". По думите му във всеки литър гориво към момента 50% са данъците (акциз и ДДС), 34% е стойността на суровия петрол, 8% е логистиката, 7% - операционни разходи (за персонал, амортизация, съхранение) и само 1% е печалбата.

Златев цитира данни от енергийния портал на ЕС www.energy.eu, според които България е втората най-евтина държава в съюза по отношение на цената на дребно и на дизела (1 евро за литър), и на бензин А-95 (1.02 евро). По-добре се представя само Полша съответно с 0.98 евро и 1 евро, като причината е, че там има изключително рестриктивен режим на вноса на горива.

Валентин Златев заяви, че няма да коментира поредното течащо разследване на Комисията за защита на конкуренцията за картел на пазара, но ще обясни защо не може да има такъв и какви са причините за близките цени на дребно.

"Суровият петрол в Европа се купува на една цена – тя е борсова и международна цена и зависи от поведението на ОПЕК. Продуктът, който се произвежда, също е еднакъв и трябва да отговаря на стандарта "Евро 5". Биокомпонентата също се купува на една и съща борсова цена. Плащат се и едни и същи данъци – 52% върху дизела в България и между 43% и 96% в ЕС и 50% върху бензина при между 31% и 47% в ЕС. Запасите, които сме длъжни да поддържаме, също са еднакви. Има разлики в транспорта и в мениджмънта. Затова цената варира в много малки периметри", обясни Златев.

Той направи и сравнение на цените без данъци, като в тях България е 9-ата най-евтина дестинация в ЕС по отношение на дизела и 12-ата при бензина. "Не е вярно, че ако махнем акцизът и ДДС, горивата в България са най-скъпите в Европа. Да, не сме достатъчно ефективни, но затова направихме инвестиции за около 2 млрд. лв.", посочи Златев.

Той цитира доклад на немския антимонополен орган, който също стига до заключението, че поради тези особености на пазара на горива може да се говори за ценови паралелизъм, а не за картел.

Златев посочи пред депутатите, че има силен политически натиск върху решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и доказателство за това е, че могат да се посочат повече от 50 броя изказвания на политици, че има картел на пазара на горивата, при положение че проверката още не е завършила.

Шефът на "Лукойл" за пръв път по своя инициатива реши да коментира публично "явлението Марешки". По думите му варненският бос, който спечели 430 000 гласа на отминалите президентски избори , предлага 7% отстъпка в цената на горивото и е разлепил рекламни панели от Благоевград до Кулата на 18 места за по-евтино дизелово гориво с 0.20 лв.

"Бензиностанции, които продават на по-ниски цени от пазарните, винаги е имало и ще има. Но те поне досега си мълчаха. Марешки е първият, който каза "Аз съм апостолът на свободата" и ще освободя цената на горивата", коментира Златев.

По негови изчисления въпросната отстъпка, която Марешки предлага, е изцяло за сметка на внесените в хазната акциз и ДДС.

"Това е единственият вариант, при положение, че по никакъв начин не могат да бъдат намалени с 0.20 лв. останалите компоненти на цената. Това означава, че се ощетява българската държава", заключи Златев.

По думите му към днешната дата няма нито един държавен орган, който да е започнал и приключил проверка на Марешки с издаден акт за последната година. "Това ме кара основателно да си мисля, че става въпрос за изключително тежък политически чадър", продължи той.

Свързвани с Пеевски и Златев фирми довършват АМ "Хемус" на двойна цена

Участъкът на АМ "Хемус" след Ябланица ще бъде довършен, но не на възможно най-ниската цена, а на доста по-висока от очакваното първонач...

Прочети повече

"Аз следя социалните мрежи. Там хората коментират следното: "Какво мен ме интересува, че Марешки не плаща данъци в бюджета, които политиците после ще откраднат". Тези хора ще направят партия и утре ще седят на вашите места. Това ще бъде крахът на българския политически модел след прехода", предупреди Златев.

Той настоя да разбере колко данъци Марешки е платил върху горивата, които е продал, през последната година.

На въпрос дали "Лукойл" продава по-евтино горива на варненския бос, Златев отговори, че Марешки му е попълнил писмена декларация, че не купува горива от компанията.

По повод отсъствието на Марешки от заседанието шефът на временната комисия в парламента Валентин Николов от ГЕРБ обяви, че всички представители на петролния бизнес са били поканени и са могли да дойдат, ако желаят.

На следващото заседание ще бъдат изслушани представителите на ДАНС, дирекция "Борба с организираната престъпност" и прокуратурата.