Швейцария - новата Гърция за гурбетчиите ни

Причината е, че Швейцария е една от страните, които не е закъсала финансово и търси нова работна ръка. Българите пък са предпочитани за работа, тъй като имат нужното образование, знаят езици в сравнение с румънците и работят извънредно.

Организират българо-румънска трудова борса

Работодатели в сферата на туризма, селското стопанство и търговията ще представят организациите си, предлаганите от тях свободни работ...

Прочети повече

Най-желани в страната на часовниците са нашите учителки. Те получават по 40-50 франка на ден, за да гледат деца. Учителките ни владеят перфектно английски, което им носи голям бонус пред румънците при избора на работа. Заедно с тях Швейцария и тази година щурмуваха преподаватели от техникумите, които пък там се търсят за фермери. "Дояч на крава не звучи престижно като работа, особено за хора с едно или две висши образования, но 3-месечната работа там ми носи повече пари, отколкото 2 години труд в България", обясни Иван Андреев от Благоевград.

За втора година той отива да дои крави в селцето Вигелщайн, под Алпите. На повечето места в алпийските ферми има стотици български бивши учители и медсестри, които взимат по 30 франка за 6-часов работен ден. "Нашият шеф от Вигел сега заминава със шестчленното си семейство за две седмици на почивка на испанските острови и дори повери на мен и още две българки цялата работа по доенето, храненето и разходките на 298 крави и бикове, похвали се преподавателката по литература от Пазарджик Илиана Щерянова.

Масово добричлии пък избират гурбета в Германия, където се търсят освен лекари и строителни работници. Основно контактите са директно с хора в Германия, като това са българи, които са се установили отдавна там и се занимават със строителство. Нашенци предпочитали да наемат бригада от максимум до 6 души българи, които да вършат работата, защото хем били по-евтина работна ръка, хем строят качествено, разказа за Стандарт Нюз дюлгерин, който вече е бил на гурбет в Германия и се кани да отиде пак. Българите със стаж строяли предимно апартаментни комплекси от затворен тип за израелци или турци. Именно за такива обекти се наемали бригади от наши строители. На месец човек си докарвал по 3 хиляди евро, което е значително над това, което може да се изкара в България след срива в строителството. Работодателят осигурявал самолетния билет до Германия и обратно, както и нощувките, които са предимно в наети за целта къщи. Работниците имали грижата само да си поемат разходите за храна.

Голяма част от българските бригади обаче тази година тръгнаха към Турция вместо към Германия. "Все повече запитвания имаме от турски предприемачи биха ли могли да наемат наши строителни работници на обекти в южната ни съседка", разкриха от старозагорска агенция за подбор и квалификация на работна ръка. Турските предприемачи предлагали почти два пъти по-високи заплати и осигурени квартири.

ТВ канал на български тръгва в Северна Америка

За първи път в историята на българската общност в Северна Америка в края на лятото ще стартира телевизионен канал на български език. Н...

Прочети повече

За разлика от България и страните в Европейския съюз, кризата почти не засегнала строителния отрасъл в Турция. Около големите градове и курортите продължавало да се разгръща огромно строителство на магистрали, пътища, израствали цели квартали. В туризма на южната ни съседка, който също преживява бум, също намирали работа все повече нашенци. Търсели се обаче основно сервитьори, градинари, общи работници по поддържането на курортните комплекси. Единственото условие освен квалификацията било да знаят турски език, а за някои професии като сервитьорите и поне един западен език.

Нова техника преди сезонна работа в Италия и Испания прилагат пък медицинските сестри, които се трудят лятото в едни от най-известните курорти в Европа. Масово преди да тръгнат на гурбет, медицинските сестри минават на антидепресанти. Дори и тези с най-здрава психика поне три месеца преди пътуването приемат от т.нар щастливи хапчета. Причината е, че родните сестри предпочитали да работят с най-тежко болните чужденци, защото там се плащало най-много. Става дума за реанимации, както и за отглеждане на възрастни хора.

Редактор: Сияна Любомирова