Народното събрание единодушно реши да задължи Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост. Това се случи, след като ресорната енергийна комисия в парламента късно снощи стигна до общо решение, подкрепено от всички групи, за предоговаряне на плана в частта "Енергетика", а тази сутрин на извънредно заседание то беше гласувано.
Още: Сенатът на САЩ не успя да блокира митата на Тръмп
Още: ДЗИ с награда от Transform IT Awards за въвеждане на AI при оценка на щети по Каско
Решението предвижда от плана да отпаде поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. Предвидено е да отпаднат и всички реформи и инвестиции в плана, свързани с тази цел. Това според депутатите ще позволи на въглищните електроцентрали да работят без ограничения до 2038 г. Срокът вицепремиерът по управление на европейските средства да направи предложение в тази посока е до края на март 2023 г.
Въпреки решението на парламента, промените ще бъдат реализирани много бавно и така плащанията по Плана за възстановяване ще се забавят значително.
Депутатите аргументираха решението с факта, че са настъпили сериозни промени на енергийния пазар след началото на войната в Украйна, а България е единствената, която изпълнява ангажименти конкретно за намаляване на емисиите от производство на електроенергия.
Още: В Русия забраняват на държавните фирми да купуват вносни компютри
Още: Стокообменът ни със САЩ се увеличава, вече е милиарди долари
Ще бъдат променени и трите нови инвестиции в сектор "Енергетика", предложени при последните редакции на плана при кабинета Петков. Според предложеното решение спорният проект за изграждане на огромен батериен парк за съхранение на енергия ще бъде променен. Проектът е за 1,5 млрд. лв., като се предвиждаше с тези пари да се инсталират батерии за съхранение на електроенергия с мощност т 6000 MWh. Батериите следваше да бъдат закупени от ново държавно дружество, като компоненти или цели батерии да се произвеждат у нас от евентуален бъдещ частен инвеститор. Предвижда се проектът да бъде преформатиран в грантова схема за физически и юридически лица с максимална подкрепа 50% и 50% частно съфинансиране.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Сериозна промяна в цената на природния газ от 1 май
Още: След "Боташ": България и Турция с ново партньорство в енергийната ефективност
Ще бъде преразгледан и вторият голям проект, лансиран при кабинета Петков – за изграждане на минимум 1,4GW ВЕИ и батерии. По този проект бе предвидено провеждането на 5 търга за нови ВЕИ мощности със задължителен компонент съхранение. Публичното финансиране по него е 668 млн. лв., с голям дял частно съфинансиране. Тук депутатите решиха част от парите да бъдат пренасочени към развитие на мрежата. Третият проект, който ще се ревизира, е този за проучване и пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електроенергия от геотермални източници – 343 млн. лв. публично финансиране, като половината от парите ще се насочат към саниране на жилищни сгради, а останалите ще се преформатират в грантова схема за физически и юридически лица с 50% интензитет.
Промяна ще има и в предвидените реформи в БЕХ. От плана трябва да отпадне предвиденото изваждане на "Булгартрансгаз" и "ЕСО" от структурата на БЕХ. Според Драгомир Стойнев от БСП това решение е важно, защото изваждането на двете дружества застрашава холдинга и може да направи предсрочно изискуем взет облигационен заем.
