Истинското „плашещо“ лице на Бетовен е разкрито чрез реконструкция почти 200 години след смъртта му. Сисеро Мораес, автор на ново изследване, съсредоточено върху живота и наследството на Лудвиг ван Бетовен, представя първата по рода си реконструкция на външния вид на композитора, базирана на исторически снимки на черепа на музиканта, предоставени от Къщата музей на Бетовен в Бон, Германия.
Ако Деветата планета наистина съществува в Слънчевата система, тя е била подложена на „тормоз“ от по-големите си събратя, прогонена в далечните краища на Космоса и спасена от забвение само благодарение на намесата на преминаващи наблизо звезди.
Гватемалската Куева де Сангре, което се превежда „кървавата пещера“, не е просто находчиво име. Това е уместно описание на предишното предназначение на пещерата като хранилище на фрагменти от човешки останки, жертвани от маите за техния бог на дъжда.
Преди пет хиляди години на територията на Малтийския архипелаг хората построили комплекс от храмове от местен варовик. Древните строители са ориентирали тези структури стриктно по хоризонта, тоест са ги строили така, че входовете да съвпадат точно с положението на Слънцето на хоризонта в дните на равноденствията и слънцестоенетата.
Представете си, че стоите пред огледало, но вместо да виждате лицето си, виждате гърба си. Колкото и странно да звучи това, то служи като перфектна аналогия за едно завладяващо явление, което отдавна се теоретизира: времево отражение.
След откриването на лунния произход на обекта 469219 Камооалева (Kamoʻoalewa) учените си задали въпроса: колко още отломки, изхвърлени от Луната, биха могли да се задържат в околоземното пространство?
Разбирането как човешката ДНК се променя през поколенията е от решаващо значение за оценката на рисковете от генетични заболявания и проследяването на нашата еволюционна история.
„Мисля, следователно съществувам“, пише през 1637 г. Рене Декарт, френският философ и математик от XVII век. Неговата идея е проста: дори ако сетивата ви, светът или тялото ви ви мамят, самият акт на мислене доказва, че съществувате, защото има мислител, който мисли.
Изследователи от университета в Нагоя в Япония са открили, че променливите звезди от групата Цефеиди в нашата южна галактика, Малкия Магеланов облак, се движат в противоположни посоки по две различни оси.
Най-старата звездна карта в света е изработена в Китай преди повече от 2300 години, установява горещо обсъждано проучване, публикувано в базата за препринт arXiv.
Ново проучване разкрива, че вулканичната активност и разцепването на Източноафриканската рифтова долина вероятно се движат от активност дълбоко в Земята, започвайки там, където ядрото се среща с мантията.
В продължение на векове нашият космически съсед Марс е привличал вниманието на учени и мечтатели. Този студен, прашен свят има едни от най-зрелищните пейзажи в Слънчевата система – гигантски каньони, колосални вулкани и безкрайни равнини.
Най-накрая единна теория, комбинираща гравитацията с другите фундаментални сили – електромагнетизма и силните и слабите ядрени взаимодействия – е на една ръка разстояние.
Дълго време учените смятаха, че мегалитните гробници, издигнати в Ирландия, са служили като вид семейни крипти, където са били погребвани членове на благородническата аристокрация.
Представете си, че стоите пред огледало, но вместо да виждате лицето си, виждате гърба си. Колкото и странно да звучи това, то служи като перфектна аналогия за едно завладяващо явление, което отдавна се теоретизира: времево отражение.
В продължение на векове нашият космически съсед Марс е привличал вниманието на учени и мечтатели. Този студен, прашен свят има едни от най-зрелищните пейзажи в Слънчевата система – гигантски каньони, колосални вулкани и безкрайни равнини.
„Мисля, следователно съществувам“, пише през 1637 г. Рене Декарт, френският философ и математик от XVII век. Неговата идея е проста: дори ако сетивата ви, светът или тялото ви ви мамят, самият акт на мислене доказва, че съществувате, защото има мислител, който мисли.
Ново проучване разкрива, че вулканичната активност и разцепването на Източноафриканската рифтова долина вероятно се движат от активност дълбоко в Земята, започвайки там, където ядрото се среща с мантията.
Ако Деветата планета наистина съществува в Слънчевата система, тя е била подложена на „тормоз“ от по-големите си събратя, прогонена в далечните краища на Космоса и спасена от забвение само благодарение на намесата на преминаващи наблизо звезди.
Най-старата звездна карта в света е изработена в Китай преди повече от 2300 години, установява горещо обсъждано проучване, публикувано в базата за препринт arXiv.
Разбирането как човешката ДНК се променя през поколенията е от решаващо значение за оценката на рисковете от генетични заболявания и проследяването на нашата еволюционна история.
Дълго време учените смятаха, че мегалитните гробници, издигнати в Ирландия, са служили като вид семейни крипти, където са били погребвани членове на благородническата аристокрация.
Преди пет хиляди години на територията на Малтийския архипелаг хората построили комплекс от храмове от местен варовик. Древните строители са ориентирали тези структури стриктно по хоризонта, тоест са ги строили така, че входовете да съвпадат точно с положението на Слънцето на хоризонта в дните на равноденствията и слънцестоенетата.
Гватемалската Куева де Сангре, което се превежда „кървавата пещера“, не е просто находчиво име. Това е уместно описание на предишното предназначение на пещерата като хранилище на фрагменти от човешки останки, жертвани от маите за техния бог на дъжда.
Изследователи от университета в Нагоя в Япония са открили, че променливите звезди от групата Цефеиди в нашата южна галактика, Малкия Магеланов облак, се движат в противоположни посоки по две различни оси.
След откриването на лунния произход на обекта 469219 Камооалева (Kamoʻoalewa) учените си задали въпроса: колко още отломки, изхвърлени от Луната, биха могли да се задържат в околоземното пространство?
Най-накрая единна теория, комбинираща гравитацията с другите фундаментални сили – електромагнетизма и силните и слабите ядрени взаимодействия – е на една ръка разстояние.
Истинското „плашещо“ лице на Бетовен е разкрито чрез реконструкция почти 200 години след смъртта му. Сисеро Мораес, автор на ново изследване, съсредоточено върху живота и наследството на Лудвиг ван Бетовен, представя първата по рода си реконструкция на външния вид на композитора, базирана на исторически снимки на черепа на музиканта, предоставени от Къщата музей на Бетовен в Бон, Германия.