Ако Деветата планета наистина съществува в Слънчевата система, тя е била подложена на „тормоз“ от по-големите си събратя, прогонена в далечните краища на Космоса и спасена от забвение само благодарение на намесата на преминаващи наблизо звезди.
Деветата планета е хипотетично небесно тяло с маса, 5 – 10 пъти по-голяма от масата на Земята, обикалящо във външната част на Слънчевата система на разстояние приблизително 400 – 800 пъти по-голямо от разстоянието от нас до Слънцето. Най-убедителното доказателство за нейното съществуване е концентрацията на обекти, въртящи се далеч от Слънцето, което предполага гравитационното влияние на планетарно тяло. Но ако Деветата планета е реална, не е ясно как се е озовала там.
ОЩЕ: Вместо Деветата планета са открити възможни следи от планета 8.5
mike lacoste / Pixabay
Планетите, разположени близо до своята звезда, се образуват в диска от прах и газ, който я заобикаля. Но подобно на Деветата планета, някои екзопланети са открити на много по-големи разстояния от своите звезди – хиляди пъти по-далеч от разстоянието от Земята до Слънцето, далеч отвъд пределите, където е възможно раждането на планети.
Учените са изчислили вероятността планета като Деветата планета да се окаже в толкова широка орбита около Слънцето. Резултатите от тяхното моделиране са публикувани в списанието Nature Astronomy.
ОЩЕ: Неуловимата Планета Х може да бъде открита само след година
Изхвърлена завинаги и намерена
Те показали, че в ранната Слънчева система въздействието на гигантските планети – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – би могло да е изтласкало Деветата планета след нейното формиране по-близо до Слънцето, потенциално изключвайки я завинаги от системата. Но ако това се е случило достатъчно рано – през първите 3 до 5 милиона години – то близките звезди, родени в същия куп като Слънцето, биха могли да предотвратят пълната загуба на планетата, многократно гравитационно избутвайки я обратно към нашата звезда, преди да се разпръснат из Галактиката.
„Ако просто изхвърлите планета, тя е изгубена. Но ако Слънцето се намира в куп, понякога има късмет: звезда се приближава до Слънцето и срещата се оказва идеална, давайки на планетата лек тласък. От този момент нататък планетата може да се установи в стабилна орбита“, обяснява планетологът Андре Изидоро от университета Райс в Хюстън, Тексас.
ОЩЕ: Непозната планета в Слънчевата система: учени твърдят, че са открили доказателства
Joseph Woodall / Pixabay
Изследователите са разгледали вероятността от такъв сценарий и в други звездни системи и са установили, че той е възможен само за една на хиляда звезди, тъй като гигантските планети се срещат доста рядко. „Слънчевата система изобщо не е типична“, отбелязва Изидоро: според настоящите наблюдения само 10% от звездите, подобни на Слънцето, могат да се похвалят с планети гиганти.
Тя е там от много, много време
Но за нашата Слънчева система вероятността за формиране на планета с широка орбита, подобна на Деветата планета, може да достигне 40%, при условие че планетите взаимодействат достатъчно рано във фазата на куп. „Така че, ако тази планета съществува, тя е там от много, много време“, заключава Изидоро.
ОЩЕ: Последното място, където Планетата Х може да се скрие
Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт, който предложи съществуването на Деветата планета през 2016 г., нарече „изключително изчисление“ модела на ранната Слънчева система. „Това изследване обединява подробности с безпрецедентна точност“, казва той. „Това, че вероятността за съществуване на Деветата планета достига 40%, действително впечатлява.“
Търсенето на Деветата планета продължава и ще бъде подпомогнато от обсерваторията „Вера Рубин“, която в момента се строи в Чили и ще започне подробно сканиране на небето още тази година. По думите на Батигин има и други хипотези за образуването на планетата, включително раждането ѝ в диска на Слънцето или залавянето ѝ от друга звезда, но тези сценарии са малко вероятни.
„Мисля с голяма степен на увереност, че ако открием Деветата планета, ще стигнем до извода, че тя се е формирала така, както е описано в статията“, заключава той.
