Август месец е месец на ваканция за Народното събрание, но не и за правителството, което всяка седмица има редовно заседание, обикновено в сряда. Доказателство, че правителството работи или се опитва е пореден проект - за Постановление на Министерския съвет за откриване на Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност в структурата на УНСС. Инициативата, логично, е на Министерството на образованието и науката (МОН).
Има ли УНСС капацитет?
Доста интересно звучи заявката България да се сдобие с повече качествени кадри за ядрената ѝ енергетика и ядрената сигурност. Actualno.com разговаря с източници от експертните и академичните среди относно постановлението и дали УНСС ще може да се превърне в трамплин за ново поколение качествени български учени. Мнението – има доста въпросителни.
Още: Заради възхода на атомната енергия: Риск за доставките на уран в Европа
На първо място – УНСС няма много-много научноизследователски опит в областта на ядрената енергетика. Този вид енергетика, макар и широкообхватна по своята същност, представлява преди всичко съвкупност от технически мероприятия, които обезпечават производството на електрическа и топлинна енергия на база на физични процеси, свързани с ядрени реакции. Проверка в най-известните научни бази данни показва, че в тях "не изобилства" от научни трудове от кадри на УНСС що се отнася до ядрената енергетика. Според Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, за Област 5. Технически науки, в която е Професионалното направление 5.4 Енергетика, се признават трудове от типа:
- Научна публикация в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация (Scopus и Web of Science)
- Научна публикация в нереферирани списания с научно рецензиране или в редактирани колективни томове, регистрирани в Националната база данни на НАЦИД (Националния център за информация и документация)
Но в доклада за проекта за постановлението МОН пише: "Създаването на Института се базира на дългогодишен научноизследователски опит в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност и ще доведе до повишаване на научноизследователския капацитет в тази област".
Освен това, МОН сочи, че ако има институт за ядрена енергетика в УНСС, ще има положителен ефект за проблем, отдавна изтъкнат и подчертан от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Става въпрос за следното: "Към 2025 г. средната възраст на ядрените специалисти у нас надхвърля 55 години, а прогнозният недостиг на квалифицирани кадри до 2030 г. е причина за повишени рискове, както във функционирането на съществуващите мощности, така и в участието в иновативни международни консорциуми и технологични проекти". Не е уточнено, обаче, че представените данни от АЯР касаят специалисти с образование в областите на "Техническите науки" и "Физическите науки", каквито ексклузивно се подготвят в Техническия университет – София и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Още: АЕЦ "Козлодуй", Русия и ядрените страхове: Анализ на Руслан Стефанов (ВИДЕО)
Друг въпрос – ядрената сигурност и недопускане на разпространение на ядрена материал, което безспорно е много важна тема. Затова буди учудване как УНСС има предимство като експертиза пред Академията на МВР, Военната академия "Георги Стойков Раковски" или на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. В своето предложение Министерството на образованието и науката подчертава наличната експертиза на УНСС, обоснована от съществуващата магистърска програма по "Икономика на отбраната и сигурността" със специализация "Ядрена сигурност". Но министерството също така подчертава, че в магистърската програма участват висококвалифицирани преподаватели от над 10 университета и институции от България и чужбина, което води до извод, че за над половината от учебните дисциплини УНСС не разполага с академичен персонал. И още – МОН пише в оценката си за въздействие, че в програмата се обучават не само студенти от България, но и от Нигерия, Ливан, Замбия, Йордания, Буркина Фасо, Конго, Судан, Мавритания и Уганда, защото има подкрепа от МААЕ. Остава въпросът колко от тези чуждестранни студенти ще донесат добавена стойност към обезпечаването с кадри за националната ни ядрена индустрия, а не нечия чужда ядрена индустрия.
По въпроса с кадрите и то за ядрената енергетика в началото на годината САЩ дадоха лош пример – над 300 служители на Американската агенция за ядрена сигурност, които бяха уволнени заради Илон Мъск и водения от него департамент за оптимизация на американската изпълнителна власт (DOGE). Това създаде хаос, защото говорим за специалисти, които се градят трудно и години наред, няма как бързо да бъдат сменени. България явно опитва да обезпечи точно тази сфера, но дали предложеното от МОН е оптималното?
Още: Ядрена каша заради Тръмп и Мъск: Последствията от безумието им тепърва ще се проявяват
Източник: Проект за Постановление на МОН
