Има безапелационен спад в семейната подкрепа към учениците у нас. Това показва един по-различен прочит на резултатите от изследването PISA. В същото време оценката на 15-годишните български ученици, участвали в проучването, остава устойчиво висока по отношение на работата на техните учители.
Родителите масово не се интересуват от децата си
Намаляването на усещането за подкрепа в семейството е особено силно изразено сред момчетата и учениците в неравностойно социо-икономическо положение, сочи анализът на резултатите.
Данните от официалния доклад на PISA 2025 потвърждават, че в България се наблюдава значителен спад в усещането за семейна подкрепа сред 15-годишните ученици между 2022 г. и 2025 г.
Родителите, които се интересуват какво са правили децата им в училище поне веднъж седмично, през 2022 г. са били 68%. През 2025 г. по този показател бележим сериозен спад и тези родители вече са 60%.
Същото важи и за процента родители, които обсъждат с децата си проблеми, които те имат в училище. Тук има 10% спад - от 57% през 2022 г., до 47% през 2025 г.
Учителите се справят добре
За разлика от спада при семейната подкрепа, оценките на учениците за подкрепата от учителите в България остават високи и в някои отношения дори изпреварват средните нива за ОИСР.
71% от българските ученици споделят, че в повечето часове учителят проявява искрен интерес към наученото от тях (при средно 69% за ОИСР). 72% посочват, че преподавателят продължава да обяснява учебния материал, докато всички в клас го разберат (при средно 66% за ОИСР). 70% от децата казват, че получават допълнителна подкрепа от учителя, когато имат нужда (близко до средното за ОИСР – 73%). 73% от учениците в България се обръщат директно към своите учители за помощ, когато срещнат затруднения с училищната работа (средно за ОИСР: 77%).
"Не ходенето на родителски срещи, а онези обикновени ежедневни разговори"
Психологът проф. д-р Севджихан Еюбова също е забелязала този феномен в българското образование.
"Прочетете доклада на PISA 2025, ама целия!!! Не само резултатите по четене, математика и природни науки. Те са тревожни и няма как да ги омаловажаваме. Но прочетете и какво казват 15-годишните за условията, в които учат", призовава тя.
"Учителската подкрепа в България например се е подобрила спрямо 2015 г. И по някои показатели сме над средното за OECD: 71% от българските ученици казват, че учителят проявява интерес към ученето на всеки ученик (69% OECD), а 72% – че продължава да обяснява, докато учениците разберат (66% OECD). Ще видите и друго. 41% казват, че в часовете има шум и безпорядък. 47% – че съучениците им не слушат учителя. 42% – че съучениците им се разсейват от дигитални устройства. 24% – почти всеки четвърти – съобщават, че са били жертва на тормоз поне няколко пъти месечно. 7% съобщават, че поне няколко пъти месечно за тях е публикувана разстройваща информация онлайн без тяхно съгласие – при 3% средно за OECD. 48% са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди изследването", пише още тя.
Психологът обръща специално внимание на данните, че семейната подкрепа намалява.
"Не ходенето на родителски срещи, а онези обикновени ежедневни разговори: Какво правихте днес? Какво учиш? Как се справяш? Имаш ли проблем в училище? Самият доклад прави разлика между ежедневната подкрепа на детето и формалното участие на родителите в училището", категорична е тя.
"Встрани от разговора за резултатите остава и още нещо: 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща, при 73% средно за OECD. А спрямо 2022 г. този дял е намалял с над 11 процентни пункта. Знанията се наваксват... но отношението към тях по-трудно. И PISA започва да изглежда по-различно от класация... повече като картина за средата, в която децата се опитват да учат", завършва психологът.
