Резултатите за България на последното международно оценяване на учениците - PISA 2025, са още по-лоши от тези при предходното допитване преди 3 години. Тестът PISA измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици.
Българските ученици са се справили най-зле от всички свои връсници в ЕС по всички показатели - природните науки, четенето и математиката. При предишното изследване страната ни имаше показатели, по които не беше последна, но за 3 години сме се изкачили безапелационно на антивърха по функционална неграмотност.
По природни науки България регистрира резултат от 421 точки - с 10 точки по-слаб от 2022 г.
По четене страна ни отново е последна в ЕС с резултати 387 точки - с 18 точки по-зле от 2022 г.
По математика провалът също е пълен - последни в ЕС с 405 точки, което е 12 точки по-малко от 2022 г.
Най-лошите резултати в историята
По думите на генералния секретар на ОИСР Матиас Корман резултатите по природни науки са устойчиви и съизмерими с предишните, но новините по математика и четене са лоши - това са най-лошите резултати, регистрирани някога в историята на изследването.
При четенето резултатите са паднали с 14 точки - най-големият регистриран спад между 2 изследвания.
По думите на Корман страните с най-голям срив при четенето, имат най-голям срив и при математиката и природните науки.
"По-слаби умения за функционална грамотност означават по-слаба продуктивност", предупреди той.
Според Корман този срив се наблюдава от години и ковид пандемията не може да бъде обвинявана за него. Специално при четенето той заяви, че екранното време е основен проблем, водещ до слабите резултати. Дигиталните инструменти могат да помогнат на учениците да четат, но могат и да забавят когнитивното им развитие, предупреди генералният секретар на ОИСР.
Корман посочи като проблем използването на технологии за забавление в училище.
Той подчерта и проблемът с неравенството по отношение на резултатите - ученици от заможни градски семейства имат 85 точки повече от ученици от бедни семейства.
Източник: Getty Images
Корман посочи и 6 мерки, които трябва да бъдат предприети, за да бъде обърната негативната тенденция.
Първо, да има дълбочина на усвояването на знание - по-добре да учат по-малко неща, но качествено. Второ, да се създадат условия за учителите да вършат работата си ефективно - да бъде премахната административната тежест върху тях, за да имат повече време да обръщат внимание на учениците си. Трето, да бъдат въвлечени родителите - да се интересуват те повече от това как се справят децата им в училище и да ги подкрепят. Четвърто, най-добрите ученици в природните науки да бъдат задържани в сферата на науката, за да не губи човечеството този талант и потенциал. Пето, фокусирана помощ към учениците и училищата, които имат нужда - с финансиране, оборудване и т.н. И шесто, много внимателно и умерено използване на изкуствен интелект в училище.
По думите на Корман учениците, използващи редовно изкуствен интелект, са се представили по-лошо в резултатите си от тези, които не го използват. Училищата трябва да учат учениците да се съмняват в нещата, които AI им казва, добави Корман.
Той повтори, че фокусът на образователните системи по света би трябвало да е към качествено усвояване на основните знания и умения.
Без изненади, най-добре предствилите се страни на PISA са азиатски - Китай, Сингапур, Тайпе, Япония и Корея.
Европейските държави с най-високи резултати са Естония и Ирландия.
Предишните резултати на България
Резултатите за България на последното международното оценяване на учениците - PISA 2022, бяха представени на 5 декември 2023 г. и бяха оценени като лоши. Българските ученици показаха едни от най-слабите резултати в изследването. Резултатите им и в трите области на изследването през 2022 г. бяха сравними с най-ниските им постижения до момента – през 2006 г. Те бяха значително по-ниски от средните резултати за ОИСР.
През 2022 г. стана ясно, че общо 54% от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с дефицити по природни науки. Това означава, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.
Делът на учениците с високи постижения на пето и шесто равнище беше незначителен – едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки.
Според резултатите през 2022 г. България беше на последно място сред страните от Европейския съюз по математика и на предпоследно по четене и природни науки.
През 2022 г. в Топ 5 на държавите от PISA имаше само азиатски страни - Сингапур, Китай, Япония, Тайван и Южна Корея. Най-високо представилата се европейска държава беше Естония.
Още: Създателят на PISA: Проблемът на образованието в България е, че родителите не са ангажирани
Какво е PISA
PISA (Програма за международно оценяване на учениците) е мащабно международно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици.
Изследват се 3 основни области – четенe, математика и природни науки. Изследването се провежда на всеки 3 години в десетки държави по света, включително в България, и проверява доколко учениците могат да прилагат наученото в реални житейски ситуации, вместо да възпроизвеждат наизустени факти.
Тестът измерва няколко основни неща - математическа грамотност - способността за формулиране, използване и интерпретиране на математика за решаване на проблеми, грамотност по природни науки - умението за обясняване на научни явления, тълкуване на данни и вземане на решения въз основа на доказателства, както и четенето с разбиране - способността за осмисляне на писмени текстове.
Още: Къде бъркаме: Чумата на функционалната неграмотност
