Катастрофалните за България резултати от международното изследване на функционалната грамотност на учениците PISA на ОИСР за 2025 г. са лоша новина за нас, но добра за страни, взели мерки навреме за подобряване на образователните си системи. При представянето на резултатите вчера една от държавите, откроени като позитивен пример, беше Турция.
Тя отбелязва най-голямото подобрение на резултатите сред страните от ОИСР и в трите предмета, оценявани в PISA - природните науки, четенето и математиката. Резултатите отбелязват значително подобрение спрямо 2022 г., когато Турция падна под средното ниво за ОИСР и по трите предмета. Този ръст прави постижението на Турция още по-впечатляващо.
Южната ни съседка е една от малкото държави, които се открояват на тазгодишното изследване. Турция се изкачва от 36-то на 18-то място по четивна грамотност, от 36-то на 28-мо място по математика и от 31-во на 19-то място по природни науки.
В областта на природните науки 81% от турските ученици са достигнали ниво 2 или по-високо, в сравнение със средно 74% за ОИСР. По четене това достигат 76% от учениците в Турция, в сравнение с 69% в ОИСР, а по математика - съответно 64% и 65%.
Министърът на образованието Юсуф Текин, говорейки на среща на ОИСР в Братислава, приветства резултатите, заявявайки, че Турция е увеличила дела на учениците с най-добри резултати, като същевременно е намалила дела на тези, които са под минималните нива на владеене на езика.
"Стремихме се както да помогнем на нашите най-добре представящи се ученици да се справят още по-добре, така и да хванем за ръка децата с най-ниски резултати и да им помогнем да се изкачат нагоре", каза Текин.
Източник: Getty Images
Но с какви мерки Турция постигна този напредък?
Още: След отчайващите резултати от PISA 2025: Има проблем в образователния модел, готвят мащабни реформи
Безспорният образователен успех на Турция обаче има своите движещи сили.
Напредъкът на Турция е още по-забележителен, като се има предвид, че страната "е започнала от сравнително ниско класиране", отбелязва Ерик Шарбоние, анализатор в ОИСР.
Шарбоние посочва, че Турция „е разработила политика, насочена към училищата в неравностойно положение“. Също така, заради редица мерки, недостигът на учители е по-слабо изразен в Турция.
През последните 25 години турското Министерство на образованието предприе мащабни реформи, насочени към подобряване на цялостното академично представяне на своите ученици.
Според доклад на ОИСР от 2023 г., страната е започнала в началото на 2000-те години с разширяване на достъпа до образование, като усилията са „фокусирани върху провинции с ниски нива на посещаемост, като същевременно се поддържа цел към намаляване на неравенството между половете“. През 2012 г. страната също така удължи задължителното образование от 8 на 12 години.
Съвсем наскоро, през 2018 г., Анкара предприема мащабна реформа на училищните програми в началното, средното и професионалното образование.
Според ОИСР тези ревизии са фокусирани върху намаляване на „претоварването на учебните програми“ чрез засилване на „тяхното съответствие с пазара на труда“.
Турция е избрала да наблегне на „знанията и уменията, необходими за информационната ера“. Тя е преминала от педагогика, основана на механично обучение и наизустяване, към подход, основан на компетентности, който насърчава решаването на проблеми, критичното мислене и автономността на учениците.
Още: Денят Х за българското образование: Ще се повтори ли кошмарът PISA
Но страната се фокусира и върху диференциацията. Тя е работила за разработване на обучителни програми, съобразени с „нуждите на учениците“ и „специфичния контекст на техните училища и различните региони на страната“.
Турската реформа от 2018 г. се фокусира и върху намаляване на натиска от изпитите. По-специално, страната направи националния приемен изпит за гимназиално образование незадължителен и даде приоритет на разпределението на учениците въз основа на мястото им на пребиваване и предишните им академични постижения. Същевременно Анкара си постави средносрочна цел за намаляване на разликите в постиженията между училищата чрез програми за подкрепа на учениците.
Страната също така значително засили обучението на учителите. Закон от 2021 г. преструктурира кариерите им, създавайки статути на „експертни учители“ и „директори на училища“ със съответните нива на заплати. Непрекъснатото професионално развитие също бе подобрено. Според ОИСР, през 2022 г. 99,1% от учителите са участвали в поне един курс на обучение, в сравнение с 65% през 2018 г.
За да подобри фокуса на учениците, Турция избра и пътя на ограничаването на мобилните телефони в час. Между 2022 и 2026 г. делът на училищата, забранили смартфоните, е достигнал 83%, в сравнение със само 62% преди 3 години.
Изоставането на България
Математикът Лъчезар Томов отбелязва, че за разлика от подхода у нас, този в Турция е дал резултат.
"За 10 години България и Турция напълно размениха местата си в PISA, въпреки, че като стандарт ги настигнахме. Те се подобриха толкова, колкото България се влоши. Доколкото разбирам от няколко публикации и изследвания, имало е сериозна реформа в подготовката и повишаването на квалификацията на учителите и набирането на нови кадри без да се дават много пари - те нямат тези пари, за разлика от нас", написа той.
"Учете се от Турция - вкарали са точно това, за което говоря - системи за ранен контрол за изоставащи ученици, друг подход към учене с повече мислене, а не наизустяване, ресурси за учителите. Реформите в Турция не са увеличили еднакво заплатите на всички учители, а са направили израстването в ранг и заплата обвързани с измерими показатели, свързани с техните знания, умения, участие в ИСТИНСКИ обучения", допълни експертът.
"Преди двайсетина години гледахме на Турция, не особено основателно, като на изостанала и необразована страна. Сравнението на резултатите от PISA показват интерсно развитие. Просто казано - стандартите на образованието в Турция се качват, в България спадат. Разликата вече е драматична в полза на Турция. С население от 86 милиона, над 14 пъти населението на България, Турция също е в състояние да формира много по-силни елити. Малкото население на България трябва да се компенсира с усилен натиск за вдигане на образователните стандарти. Трудно може да се събере критична маса талант при малко население, много нисък образователен стандарт и напускане на страната на малкото високо образовани хора", коментира от своя страна писателят и бивш министър на околната среда и водите Юлиян Попов.
