Сегашният модел на делегирани бюджети, който е много добър за сегашния исторически момент, би могъл да се оптимизира само при повече средства от БВП за образование. Те трябва да бъдат насочени към гарантиране на заплатите на учителите, като това да не зависи от броя на учениците. Обвързването на финансирането с резултати е много хазартно решение.
Това коментира д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".
"Излизането от модела „парите следват ученика“ е много красив лозунг, който гали ушите на обществениците, които не са запознати с училищното бюджетиране. „Парите следват ученика“ или делегираните бюджети като начин на финансиране се случиха след голямата учителска стачка през 2007 година. За 2008 г. това беше стратегическо политическо решение, което доведе до споделяне на отговорността за недофинансираното образование от държавата към училищния директор. Това имаше и някои предимства, защото прехвърли оставащите средства в края на годината във вид на „Преходен остатък“ в училищните бюджети. Дотогава общините разполагаха с тези средства и ги харчеха за всичко друго, но не и за учениците. Добрите директори, ставайки стопани на бюджета си, спазваха националния КТД и направиха училищните сгради много по-привлекателни и съвременни. Но тъй като все пак парите от БВП не станаха повече, започнаха критичните анализи срещу тази философия", коментира Петров.
По думите му всъщност делегираният бюджет отдавна не е „Парите следват ученика“.
"Той се състои от още два компонента – брой паралелки и физическа среда. Тежестта на компонента „брой ученици“ все пак е най-силна с около 70%. И все пак единният разходен стандарт за ученик е обратно пропорционален на големината на общината. Тук единствено липсва компонентът „брой учители“ и ние многократно сме предлагали да има и такъв компонент. Предлагаме го и сега. Допълнително финансиране се получава и при деца със специални образователни потребности, деца от уязвими групи, защитени и обединени училища, финансиране от националните програми в образованието, 18 евро на ученик за капиталови разходи", уточнява синдикалистът.
Алтернативата
Според него по-добър модел на финансиране би бил този, който осигурява допълнителни средства на училищата с малко ученици и недостатъчен бюджет, но това не трябва да става за сметка на други училища.
"Тук идва основният въпрос, който постави финансовият министър Пламен Орешарски през 2007 година, чиито наказващи думи „Пари срещу реформа“ сякаш резонират и днес. Ако средствата за образование от БВП ще намаляват през следващите години, както е планирано, то този разговор цели да се оправдае този процес", смята още Петров.
По думите му обвързването на финансирането с резултати е много хазартно решение по две причини.
"Нямаме единни критерии за качество, макар че 10 години се опитваме да ги изработим. Тук причината е ясна: качеството и отличните резултати категорично не зависят само и единствено от учителите. Зависят от учениците и тяхната мотивация, тяхната дисциплина и поведение, решаващата роля на родителското участие в учебно-възпитателния процес. Но към ученици и родители институциите нямат и не искат да създават правила и инструменти за мотивация. При хипотетично финансиране, обвързано с резултатите, е твърде възможно да се появи галопираща инфлация на отличните оценки, което на никого не е от полза. Освен това този нов метод би наказал учениците със СОП, учениците – роми, учениците, които идват от чужбина, и всички училища, които са постигнали слаби резултати?", попита той.
"Сегашният модел на делегирани бюджети, който е много добър за сегашния исторически момент, би могъл да се оптимизира само при повече средства от БВП за образование. Те трябва да бъдат насочени към гарантиране на заплатите на учителите, като това да не зависи от броя на учениците. За добро качество на образованието компонентът за паралелка трябва да намали броя на учениците в клас и групите, а компонентът за физическа среда да обезпечи ремонти и вътрешна инфраструктура. Да се ситуира добавката за брой учители за по-добро качество на образованието", призова той.
Още: Край на делегираните бюджети: Общините искат училищата да се финансират по нов начин
По думите му качественото образование може да се случи, "ако върнем авторитета и вярата в учителя, ако учениците започнат да спазват училищния правилник, въведем оценка по дисциплина, включим задължения към родителите във връзка с училищния правилник, въведем на практика забраната за телефоните в училище. И да приемем, че качественото образование е изграждане на личности, отговорни и патриотични, които да уважават авторитети, да са толерантни, да са добродетелни и да обичат своята родина".
