Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков инициира създаването на работна група, която да изготви визия и насоки за дигитализацията на образованието в България и използването на нови технологии в учебния процес. В нея взимат участие над 40 експерти, сред които представители на неправителствения сектор, родителски организации, технологичния бизнес, училищни директори, синдикатите в образованието, университетски преподаватели, експерти от институцията и др.
Още: Първият звънец удари: Какви са промените в родното школо? (ВИДЕО)
Още: В "Мама и Аз" зарадваха учениците за първия учебен ден с подаръци
Още: Образователният министър призова учителите да продължат делото на Ботев (СНИМКИ)
При внедряването на информационни технологии в образователния процес ще търсим баланс между постигнатото досега у нас и това, което наблюдаваме в други образователни системи“, каза министърът при откриването на първото заседание. По думите му дигитализацията е един от пътищата за постигане на образование 5.0, което да съответства на развитието на технологиите, на индустрията, на професиите и на пазара на труда, който ще се оформи в следващите години.
Още: Образователният министър не очаква по-добри резултати на учениците на PISA 2023
Още: Учебен ден е, не е учебен ден: Всяко училище в София ще реши за 17 септември
Още: Желязков представи позитивна статистика за първия учебен ден
Той подчерта, че екипът от специалисти в различни области, които влизат в работната група, има за задача в следващите месеци да начертае най-добрите насоки на развитие на дигитализацията в българската образователна система. Това включва от една страна внедряването на съвременни технологии в обучението, а от друга разработването на различни проекти и програми за тяхното по-ефективно използване. Важна тема е и използването на изкуствен интелект както в училищното, така и във висшето образование и в науката и научните изследвания, посочи министър Цоков.
Как смислено да се използват технологиите в съвременното образование?
Като особено значима задача той определи и „дозирането“ при използването на технологиите. Ще се търсят определени рамки, които на национално ниво да дадат отговор на въпроса доколко и как смислено могат да се използват технологиите в съвременното образование, обясни проф. Цоков. Той обърна внимание, че те могат да имат както положително въздействие, така и негативен ефект – например може да доведат до понижаване на вниманието на учениците и на резултатите им. „Затова този баланс е толкова важен и всяка крайност би била вредна“, посочи министърът.
Още: Хванати в крачка: Проверка на МОН е установила грешки и нарушения в УНСС
Още: Екраните, формализмът и мотивацията: Красимир Вълчев за проблемите в образованието
Още: МОН възобновява обмяната на студенти с Куба
На първото си заседание работната група обсъди насоки за използване на изкуствения интелект в образованието. Фокусът е как той да служи на учителите и да подпомага тяхната работа. „Това е една голяма задача, която стои пред съвременното образование“, изтъкна проф. Цоков. Предстои да се анализира как се променя дизайнът на обучението при използване на изкуствен интелект и нови технологии в класната стая, в залата в университета и при самостоятелното обучение и как това променя методите и подходите в работата на преподавателите.
Още: По кои предмети не достигат учителите: Отговорът от бивш министър на образованието
Още: Честит първи учебен ден: 55 000 първокласници тръгват на училище
Още: Визионери, не администратори: Започват директорските конкурси
