Българското образование е много добро. Ние, българите, сме свикнали да си намираме кусури, но познавайки европейската образователна система и образователните системи на Балканите, българската образователна система е най-добра. Тя дава една широка общообразователна подготовка и нашите ученици не могат да сбъркат Будапеща с Букурещ.
Това обяви Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.
"Нашето образование дава и много практическа компетенция. Не вярвайте на хората, което казват, че нашите деца нямат практически умения. Не е вярно. Нашите деца могат да завъртят ключа, да светнат лампата, те учат цялата верига. Докато в другите професионални училища в Европа учат модулно", допълни тя.
Още: МОН: Семействата подкрепят преписването, готвят се промени в НВО в 4 и 10 клас
Учениците са блестящи, но функционално неграмотни, защото за 35% българският не е майчин
По думите й българските ученици отиват в най-престижните световни университети и се отличават със своите умения. "Имам личните наблюдения от моята голяма внучка", разказа Такева.
Момичето е била отличничка в Охайския университет, но според Такева това се дължи на българската образователна система. Въпреки че внучка й живеела в чужбина, когато била в България, Такева я карала да учи като частна ученичка, защото нямала доверие на американската система, "където учат таблицата за умножение в 7 клас". Според нея в чужбина учениците учат така, че "да могат да се разписват, да прочетат, колкото да могат да си платят данъците".
Българските ученици са блестящи, категорична е тя.
В същото време Такева призна, че в България имаме голям проблем с четивната грамотност и функционалната неграмотност сред учениците.
Според нея досегашната успешна методология в това отношение вече не работи, защото за 35% от учениците у нас българският език не е майчин. Ето защо тя е на мнение, че трябва да се промени методологията за ограмотяване.
По думите й в българското училище трябва да се преподава "на две скорости" - за по-слабите и за по-силните ученици.
Няма учители, защото младите искат лек живот, трябват ни още университети в малките градове
Още: Образователна ножица: В 4 области има 20% двойки на матурите, а София и Смолян са отличници
Такева коментира и проблема с недостига на учители, особено в точните науки. Според нея причината се крие в това, че "младите искат много лек живот" и затова няма много кандидати за специалностите, в които много се чете и учи - математика, информационни технологии, химия, биология, физика.
Тя коментира и проблемите във висшето образование. Според нея въпреки, че в България има 52 висши училища, има нужда от още, и то в малките населени места.
Такева на мнение, че правителството трябва да се опитва да задържи младите хора по местата, където са родени. "Което означава, че университетите трябва да разкрият филиали, така наречените малки университети, да бъдат по-близко до местоживеенето на хората".
По думата й малките университети са бъдещето на българското образование, като висшето обучение не трябва да е концентрирано само в големите градове.
