Правителствотона Румен Радев предлага промени в Закона за висшето образование, с които се предвижда стипендии от държавния бюджет да се отпускат само на студенти държавна поръчка, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата.
Законопроектът е внесен в Народното събрание на 10 август и е одобрен с решение на Министерския съвет от 5 август 2026 г.
Така на практика от право на стипендия ще бъдат лишени всички студенти в платена форма на обучение, както и задочниците и учещите дистанционно.
Предлаганите промени не са нови, но веднъж вече отпаднаха, тъй като през 2025 г. Върховният административен съд (ВАС) се обяви срещу решението стипендии да се отпускат само на студенти държавна поръчка.
Тогава съдът постанови, че единственото изискване за получаване на стипендия за успех е студентът да има добри академични резултати. Формата на обучение или начинът на финансиране не могат да бъдат основание за лишаване от стипендия, затова и студентите платено обучение имат право на нея.
"Насочването на финансови стимули (стипендии) само към студентите, чието обучение държавата вече е преценила като приоритетно (държавна поръчка), преследва легитимна цел - оптимизиране на публичните разходи и стимулиране на сектори от стратегическо значение за икономиката. Държавният бюджет има ограничена рамка. Държавата има конституционното право и задължение да определя приоритети при разходването на средствата на данъкоплатците", аргументират предложенията си от "Прогресивна България".
От стипендии ще бъдат лишени задочниците и студентите в дистанционна форма на обучение, защото, според властта, те могат да работат и така фокусът им да не е изцяло върху обучението.
"Задочната, вечерната и дистанционната форма на обучение са организирани по начин, който позволява съчетаване на обучението с трудова заетост и професионална реализация. Предложеното преследва легитимна цел от обществен интерес – насочване на ограничените публични ресурси към студентите, за които обучението в редовна форма предполага най-висока степен на ангажираност и съответно най-голяма необходимост от финансова подкрепа", се посочва в предложението.
Източник: iStock
В предложените промени се уточнява, че студентите платено обучение могат да кандидатстват за стипендии, предоставяни от висшите училища със собствени средства, както и за стипендии, учредени от работодатели, фондации, общини, физически и юридически лица"
Мотивите
От "Прогресивна България" аргументират надълго и нашироко решението си за промени, уточнявайки, че то не е дискриминационно и се базира на нуждата от оптимизиране на бюджетните разходи:
"С предложения законопроект се прецизира законовата уредба относно правото на студентите и докторантите да получават стипендии от държавния бюджет и се отговаря на необходимостта от нормативно уреждане на кръга на правоимащите лица след постановените през 2025 г. решения на Върховния административен съд, с които са отменени разпоредби от подзаконовата нормативна уредба, ограничаващи достъпа до стипендии на студенти, обучаващи се срещу заплащане, както и в задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение.
В тази връзка законопроектът предвижда стипендии от държавния бюджет да се предоставят на студентите, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата. Предложеното не се основава на различия в академичните изисквания, които действително са еднакви за студентите, независимо от формата на обучение, а на различния предмет на публичното финансиране. Чрез държавните стипендии се допълва публичната подкрепа за обучението, за което държавата вече е поела ангажимент да осигурява средства за издръжка и което е определила като приоритет в изпълнение на политиката си за подготовка на висококвалифицирани кадри.
Следва да се подчертае, че предложеното не се основава на предположение относно имущественото състояние или финансовите възможности на студентите, обучаващи се срещу заплащане. Законопроектът не изхожда от презумпцията, че тези студенти разполагат с по-високи доходи или имат по-добри материални възможности. Критерият, въз основа на който се определя кръгът на правоимащите лица, е правният статус на лицата, който произтича от различния режим на прием и различния режим на публично финансиране на обучението на местата, на които са приети. Следователно основанието за предоставяне на държавни стипендии е свързано с характера на публичното подпомагане, а не с имущественото положение на отделните студенти.
Предложението не създава неравно третиране и дискриминация по отношение на студентите, приети на места, субсидирани от държавата, и на студентите, обучаващи се срещу заплащане, тъй като двете групи студенти не се намират в идентично или в сходно правно положение по отношение на начина на прием и на финансиране на обучението си, поради което законодателят може да предвиди различен режим за предоставяне на социални плащания, финансирани от държавния бюджет.
Правото на образование и правото на получаване на публично финансово подпомагане представляват различни по своя характер обществени отношения. Конституцията гарантира равен достъп до образование, но не създава субективно право на всяко лице да получава държавно финансирани стипендии независимо от условията, определени със закон. Видът, обхватът и условията за предоставяне на публично финансирани социални мерки са въпрос на законодателна целесъобразност, която следва да бъде реализирана при спазване на принципите на равенство, легитимна цел и пропорционалност.
Фактическото положение на студента, който се обучава срещу заплащане, е резултат от неговия личен, свободен избор, обвързан с определени правни последици. Студентите, избрали платено обучение, сключват договор с университета, при който съзнателно приемат да споделят финансовата тежест на образованието си.
Обстоятелството, че студентите, обучаващи се срещу заплащане, изпълняват същите академични изисквания, изучават едни и същи учебни планове и придобиват еднаква образователно-квалификационна степен не означава, че законодателят е длъжен да предвиди идентичен режим относно публично финансираните социални мерки. Академичните права и задължения и условията за предоставяне на публично финансово подпомагане уреждат различни обществени отношения и могат да бъдат предмет на различни законодателни решения.
Студентите по държавна поръчка преминават през по-строг конкурентен подбор, тъй като местата са силно ограничени. Те се обучават на места, които държавата предварително е определила като такива, които ще се субсидират от нея и които са определени въз основа на нуждата от квалифицирани кадри на пазара на труда. Чрез приема в държавна поръчка държавата планира нуждите от кадри за пазара на труда.
Разделението "държавна поръчка" - "платено обучение" не е дискриминация
Още: Радев потвърди: Учебниците по религия са готови
Не следва да се смесват критериите за отпускане на държавните стипендии с критериите за академично оценяване на студентите. Академичният успех е предпоставка за получаване на определени видове стипендии, но само след като са налице законово установените условия относно категорията на правоимащите лица. Следователно законопроектът не променя академичните критерии за отпускане на стипендии, а единствено законово определя кръга на лицата, които могат да бъдат подпомагани със средства от държавния бюджет.
Практиката на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) съдържа решения, които подкрепят тезата, че разделението между студенти „държавна поръчка“ и „платено обучение“ за целите на държавното финансиране е обективно оправдано и не представлява дискриминация.
Освен това, не е налице защитен признак по смисъла на чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Начинът на прием в университет, формата на обучение или начинът на финансиране е правен статус, формиран от индивидуалните академични резултати, а не защитен признак.
Правният статус се придобива по избор на лицето и зависи от неговите индивидуални резултати (успех на изпитите). Тъй като не е налице трайно лично или социално качество (като увреждане, раса или пол), различното третиране на база „статус" не е дискриминация. Следователно критерият за разграничение не е имущественото състояние на студентите, а техният статус, което представлява обективно различие, свързано с организацията и финансирането на държавната образователна политика.
Конституционният принцип на равенството не изключва различно третиране на различни категории лица, когато то е основано на обективен критерий и преследва легитимна обществена цел.
Оптимизиране на публичните разходи, няма пари за всички
Насочването на финансови стимули (стипендии) само към студентите, чието обучение държавата вече е преценила като приоритетно (държавна поръчка), преследва легитимна цел - оптимизиране на публичните разходи и стимулиране на сектори от стратегическо значение за икономиката. Държавният бюджет има ограничена рамка. Държавата има конституционното право и задължение да определя приоритети при разходването на средствата на данъкоплатците.
Според практиката на Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека различното третиране не е дискриминация, ако е „обективно и разумно оправдано“ (принцип на пропорционалност).
Защо само студентите редовна форма на обучание?
Редовната форма на обучение има съществени характеристики, които я отличават от задочната, вечерната и дистанционната форма на обучение. Тя предполага ежедневно участие в учебния процес, значително по-голяма учебна натовареност, трайно присъствие във висшето училище, участие в практически занятия, лабораторни упражнения, клинично обучение, учебни практики и други присъствени форми на обучение, които съществено ограничават възможностите за полагане на труд и реализиране на доходи.
За разлика от това задочната, вечерната и дистанционната форма на обучение са организирани по начин, който позволява съчетаване на обучението с трудова заетост и професионална реализация. По правило тези форми са предназначени именно за лица, които желаят да придобият или да повишат образованието и квалификацията си, без да преустановяват трудовата си дейност и без да отпадат от пазара на труда.
Предложеното преследва легитимна цел от обществен интерес – насочване на ограничените публични ресурси към студентите, за които обучението в редовна форма предполага най-висока степен на ангажираност и съответно най-голяма необходимост от финансова подкрепа.
Стипендиите от държавния бюджет не представляват субективно право, което следва да бъде предоставено при еднакви условия на всички студенти и докторанти, независимо от формата на обучение, а инструмент на държавната политика за целево подпомагане на определени категории обучаващи се лица съобразно характера на обучението и преследваните обществени цели.
Предложеното не ограничава правото на достъп до висше образование, нито създава различни академични права или задължения за студентите. То определя единствено кръга на лицата, които могат да бъдат подпомагани със средства от държавния бюджет, съобразно целите на държавната политика и възможностите на бюджета. Конституцията не изисква държавата да предоставя еднакъв обем публично финансово подпомагане на всички категории студенти, а да осигурява равен достъп до образование.
Законопроектът не ограничава възможността студентите, обучаващи се срещу заплащане, да получават други форми на финансова подкрепа. Те могат да кандидатстват за стипендии, предоставяни от висшите училища със собствени средства, както и за стипендии, учредени от работодатели, фондации, общини, физически и юридически лица".
Промени при таксите
Също така според новите промени размерът на таксата за студентите в платена форма на обучение не може да бъде по-нисък от 60% от средствата за издръжка на обучението в съответното професионално направление плюс размера на таксата, определен за студентите държавна поръчка.
Също така, за да има предвидимост за вече приетите студенти до учебната 2024/2025 година, по време на обучението им няма да има увеличение на таксите с повече от 20% от определения размер за учебната 2024/2025 година. Промените ще се се прилагат от учебна 2025/2026 година.
"Възможността за определянето на по-ниски такси за студентите и докторантите, обучаващи се срещу заплащане, е поставяна нееднократно като въпрос от ректори на висши училища. Нарастването на средствата за издръжка през последните години доведе до значителен ръст и на таксите за обучение, предвид разписания в чл. 95, ал. 4 механизъм за определянето им. Цитираното по-горе изменение през 2025 г. даде възможност за намаляването на тези такси, но определеният минимум от 60% от средствата за издръжка остава сравнително висок за специалностите с най-голяма издръжка. Предложението е минималната сума от средствата за издръжка, която се включва в стойността на таксата, да бъде 50% вместо сегашните 60%", пишат още вносителите.
