Половината български деца са били жертва на онлайн тормоз. Анкета сред деца у нас, проведена с участието на Държавната агенция за закрила на детето в края на миналата година, показва, че 49,6% от децата в България са пострадали поне веднъж в онлайн пространството.
Това обяви пред парламентарната Комисия по демографската политика, децата и семейството председателят на Българска академия за сигурност проф. Владимир Бронфенбренер.
Той все пак обяви положителната новина, че за последните 4 години пострадалите са с 15% по-малко.
Още: Нова мода в социалните мрежи: Терминът, описващ обещаното бъдеще като илюзия
Искане за ограничаване на социалните мрежи за деца под 13 години
"Всяко второ дете играе с непознати онлайн игри, което е едно от най-опасните явления", обяви професор Владимир Бронфенбренер, основател на програмата "Киберзащитници" по време на дискусия на тема: "Заедно в борбата с кибертормоза на деца".
Явлението е трудно за оценка в пълен мащаб, тъй като част от децата не споделят нито с родителите, нито с преподавателите си.
Според експерта училището е едно от основните места, с помощта на което може да се намали броят на пострадалите деца в онлайн среда.
Още: За пръв път: Най-големите социални мрежи на съд заради пристрастяване
"Интернет е своеобразен разграден двор", заяви той и се обяви за ограничения при ползването на социалните мрежи и за деца над 13 години.
"Мисля, че ограничаване на смартфони, както се говори сериозно в много държави, също е нещо, което би било много полезно", заяви специалистът, предаде БНР.
Източник: iStock
Пастояване за обучение по темата сред децата
Според статистиката при децата на възраст между 10 и 11 г. започва рязко нарастване на случаите на кибертормоз. До 15-годишна възраст можем да разглеждаме две прояви – нараняване и измами с користна цел, добави Бронфенбренер.
Още: Крахът на идеята: Децата заобикалят забраната за социалните мрежи, родителите им помагат
Той посочи още, че при кибертормоза има 3 групи хора – насилник, жертва и свидетел на явлението.
Според Бронфенбренер разяснителни кампании са част от превенцията, предаде БНР.
Той подчерта колко е важна координацията между институциите, за да бъде решен проблемът. Самостоятелно обучение по темата в 4 клас също е мярка, която той препоръча.
"Надявам се в следващото Народно събрание тази тема отново да бъде повдигната и да има представителство, което да направи така, че ако са необходими законодателни мерки в тази посока, те да бъдат на дневния ред на народните представители", заяви председателят на парламентарната Комисия по демографската политика, децата и семейството Илияна Жекова от ГЕРБ-СДС.
