Посещението на американския президент Джон Ф. Кенеди в Германия през юни 1963 г. е било очаквано с огромно нетърпение. След неговото встъпване в длъжност през 1961 г. дипломатическите отношения със САЩ са обтегнати заради сдържаната политика на Кенеди спрямо Съветския съюз - едно политическо решение, чиито последици се усещали най-силно именно в разделения Берлин.
Още: Китай преметна Русия с милиони за неработещи китайски антидрон пушки
Още: Рубио отива на парада на Червения площад за Деня на победата: Руски пропагандисти бълнуват (ВИДЕО)
Въпреки това, когато Кенеди пристига на четвъртия ден, след като e посетил тогавашната столица Бон, Кьолн, Франкфурт на Майн и Висбаден, той е посрещнат от невиждано множество. На 26 юни 1963 г. над един милион души приветстват американския президент по улиците на Западен Берлин. Кенеди е въплъщение на надеждата, а държавната визита съвпада с 15-годишнината от началото на "въздушния мост" - спасителната мисия, с която Западът отговаря на Берлинската блокада.
Предисторията е следната. На 24 юни 1948 г. Съветският съюз прекъсва пътищата за снабдяване на Западен Берлин по суша и вода. С този си ход Москва цели да получи власт върху онази част от града, която е окупирана от западните войски. Съюзниците, водени от САЩ, отговарят още същия ден и започват да снабдяват Западен Берлин с храна, други провизии и въглища с военни самолети. Операцията става известна като "въздушният мост", а самолетите стават известни сред двумилионното население на Западен Берлин като "стафидените бомбардировачи". Съветската блокада приключва чак на 12 май 1949 година.
Надежда и благодарност
Още: Русия пак уби и рани цивилни в Украйна, отговорът: Дронове подпалиха Крим (ВИДЕО)
Още: Украйна обяви колко души се водят за изчезнали от началото на войната
При посещението на Кенеди жителите на Западен Берлин отново засвидетелстват своята признателност за въздушния мост. Когато той пристига там, вече е започнал немислим за онова време политически обрат - западната част на града е опасана със стена. Населението свързва посещението на американския президент с надеждата за свобода и край на разделението, засегнало семейства и приятели. Визитата на Кенеди е послание, че САЩ няма да се откажат от Западен Берлин.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Фридрих Мерц: Новият германски канцлер с крайна непопулярност и харизма
По-рано са се появили съмнения в това. През август 1961 г., когато Съветският съюз започва да строи стената, новоизбраният президент Кенеди не се намесва. Историците предполагат, че той е виждал опасност от ядрена война и е смятал съветския лидер Никита Хрушчов за непредсказуем.
Преди речта си пред кметството на Шьонеберг, тогава официалната резиденция на управляващия кмет Вили Бранд, Кенеди прави триумфална обиколка на града с кола. Той преминава покрай ликуващите хора в Западен Берлин в открит автомобил заедно с Бранд и канцлера Конрад Аденауер.
Ехото на вековете: "Аз съм берлинчанин"
Още: Опит за убийство на украински националист беше запечатан на ВИДЕО
След като се спира при Бранденбургската врата и контролно-пропускателния пункт "Чарли", където през есента на 1961 г. се изправят едни срещу други американски и съветски танкове, държавният кортеж пристига в кметството около 13:00 часа.
От подиум пред входа Кенеди благодари на Аденауер и Бранд. След това той отдава почит на генерал Лушъс Д. Клей, който като военен губернатор на американската окупационна зона е бил отговорен за Берлинския въздушен мост.
После президентът изрича фразата, която влиза в учебниците по история: "Днес в свободния свят най-гордото послание е: "Ich bin ein Berliner" (Аз съм берлинчанин). Тълпата е ентусиазирана и скандира: "Кенеди, Кенеди". Издигнат е и плакат "Кога ще падне Стената?".
Легендарната фраза на Кенеди всъщност е ехо от думите на римския философ и политик Марк Цицерон: "Аз съм римски гражданин". Онова, което в древността е символизирало специалните права на жителите на Рим, е трябвало да изрази безграничната солидарност с жителите на Западен Берлин. Твърди се, че идеята за това осенила Кенеди в Белия дом само дни по-рано.
Според американският президент всеки, който твърди, че комунизмът не представлява опасност или че дори ще бъде политическата система на бъдещето, трябва да дойде в Берлин: "Свободата е свързана с много трудности и демокрацията не е перфектна. Но никога не ни се е налагало да издигаме стена, за да задържаме хората си, да ги предпазваме от това да ни напуснат", казва още той.
"Всички свободни хора са граждани на Берлин"
Стената, разделяща Берлин, е отговорът на СССР на масовото напускане на граждани на ГДР. Твърди се, че между 1949 г. и 1961 г. 2,8 милиона души са избягали във Федералната република заради политически преследвания или липсата на икономически перспективи.
Кенеди припомня за личните съдби и семействата, разделени от стената, и повтаря бележитата фраза в края на своята реч: "Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин. Затова и аз, като свободен човек, се гордея с думите "Аз съм берлинчанин".
Нужни са още 26 години, за да падне Берлинската стена. На 22 ноември 1963 г. - годината, в която посещава Берлин - Джон Ф. Кенеди е убит в Далас, щата Тексас. Причините за това не са изяснени, а безброй документи около случая все още не са достъпни.
Източник: Дойче веле
