Чувство на вина, глад, нищета и гражданска война - как виждат бъдещето обикновените хора в Русия

Кирил, инженер, Москва

Обмисляхме емиграция, но няма къде. Какъв е смисълът да отидеш някъде, където не можеш да останеш? Не съм готов да живея нелегално с години. Засега. Мисля, че ни чакат тъмни времена, в които благодарното население с надежда отчита останалите удари на сърцето на великия вожд.

Татяна, работи в IT компания

Не мога да замина заради възрастните ми родители. А и партньорът ми в работата ми не е съгласен. Решихме, че в ЕС също се очаква криза, а в Русия тя по-лесно ще може да бъде преживна. Сега извън РФ не е безопасно и заради русофобията. А и е скъпо.

Елизавета, PR, Ангарск

Мислех и мисля да замина. Аз съм на 30 от малък град в Сибир. Едва през последните години започнах да живея, а не да преживявам - да се храня вкусно, да си купувам хубави вещи и техника, започнахме да пътуваме с мъжа ми. А сега страната ми ме връща назад, в нищетата и времето, когато пътуването зад граница изглеждаше нещо нереално. Не искам да имам нищо общо със страна агресор. Това не съвпада с моята представа за света. Оставаме, защото се грижим за дете, което нямаме право да изведем зад граница, а и не успяхме да спестим за пътуване. Но започваме да учим чужд език и да подготвяме почвата, споделя тя.

Айдар, програмист от Казан

Мисля и още ще мисля... Има няколко причини да остана - аз съм най-големият син, брат ми работи в чужбина. Родителите ми не могат да заминат. Беше логично по-малкият да остане да работи и живее в по-благополучна страна, а големият да остане с родителите в тоталитарната. Другата причина е приятелката ми, надявам се - бъдещата ми жена. Не виждам възможност да замина и да я оставя тук, а гаранции в чужбина нямаме никакви (както и тук.) Ако не бяха тези неща, щях да тръгна дори без куфар. Не виждам възможности за комфортен живот в Русия, дори некомфортният живот в чужбина ми се струва по-перспективен. С всеки изминал ден от войната се чувствам виновен за случилото се, това действително е така - всеки гражданин носи малка, но отговорност за това, което страната му прави. Но да изляза на протест с риск да попадна в затвора и да нямам възможност да помогна на близките ми и да замина ми се струва прекалено опасно.

Елизавета, счетоводител, Москва

Още докато учех мислех да замина, но не се реших. А сега нямам възможност. Майка ми е след инсулт, имам малко куче и нямам пари. А професията ми в чужбина на никого не трябва. Мисля, че страната ни я очаква нищета, заради високата инфлация, безработицата и затварянето на много предприятия. Който е бил беден, като мен, ще има право да умре от глад.

Алия, работи в галерия в Москва

Искам да замина, но мъжът ми е против. Според него без език и уникални качества няма да намерим работа. Тук са родителите ни и баба, която е на 92 години. Много ме е страх, но не мога да замина без семейството си. Мисля, че ще бъде много лошо тук. Страната я очаква произвол, нищета, може би дори гражданска война. Имаме малка къща на село, може да се наложи да отидем там. Нямам възможност да се реализирам по професията - изкуството по време на война, а и след нея, не е нужно на никого.

Алиса, Краснодар

Непрекъснато мисля за това да замина. Опитвам се да намеря начин, за да взема родителите ми, но сигурно ще остана тук. Не мога да ги оставя. Спомням си разказите на татко колко тежко е било през 90-те години. Мисля, че предстои по-лошо, много хора ще останат без работа. Ще има глад. Ще нарасне престъпността. В момента сме на борда на Титаник, който току що се се сблъскал с айсберга.

Настя, търговец, Москва

Исках да замина в Грузия или друга страна от СНГ. Но съм на 22 и в тази глупава възраст, когато вече имаш спестявания, но те не са достатъчно, за да захвърлиш всичко и за неопределено време да живееш в страна, в която няма да можеш да работиш.

Страх ме е да оставя баба и татко, които живеят далече. Трябва да помогна на баба, страх ме е, че пенсията няма да ѝ достига или че ще има дефицит на стоки. Не искам да заминават. Това е моята страна и вярвам, че ще можем да променим нещо. Особено сега, когато режимът в Русия е особено уязвим. Ако можем да преживеем кризата, ще построим нова Русия. Опитвам се да се надявам на нещо по-добро и да правя това, което е по силите ми.

Мисля, че страната я очаква сблъсък с властите. Русия иска да даде насилствен отпор, когато започне да гладува. Всички ще се събудят, но в последния момент. Юго е казал, че в един момент народът се превръща в лъв, който откъсва главата на този, който го е потискал през годините. Това се случва неочаквано и неизбежно.

След войната искам да бъда доброволец в Харков, там имам много приятели. Надявам се, че ще останат живи. Честно казано искам да замина за Украйна сега, да помагам с каквото мога. Да помагам на онези, които наистина искат да живеят и са достойни да живеят. Но засега помагам само финансово. Зная, че това не е достатъчно.

Бягащо от войната в Украйна семейство благодари на Ловеч за настаняването

Община Ловеч на 15 март 2022 г. настани в един от своите имоти семейство, бягащо от войната в Украйна. Те са част от голямата вълна беж...

Прочети повече

Олег, университетски преподавател

Мислех да замина. Не зная как да продължавам да живея морално. И сега мисля, но - тук е дъщеря ми, живее с бившата ми съпруга. И гробът на мама.

Владимир, учител

Запитах се дали мога да замина. Разбирам, че не мога. Първо, тук е моята самотна възрастна майка, която никога няма да се съгласи да замине. Второ, това е родният ми дом. Да, сега един откачил дядо прави живота ни в този дом лош. Но прекрасно разбирам, че той не е Русия. Русия - това сме ние. Когато всичко приключи, много неща ще трябва да се разчистят и възстановят. Искам да съм сред тези, които ще се заемат с това. Искам да посрещна изгрева в Русия, вярвам, че след тежката нощ ни очаква много красив изгрев.

Евгений, работи в автосервиз във Владивосток

Не искам да заминавам, защото се надявам икономиката да се възстанови, да се смени властта и да се проведат реформи. Мисля, че да напусна страната в този момент означава да я предам. Само сплотени ще можем да се преборим с престъпната власт. Силата на опозицията трябва да се насочи в една посока с единни искания. Ние сме прекалено разединени. Разделяй и владей - това правило не трябва да работи.

Георги Панайотов: Никой не знае къде ще стигнат апетитите на Путин

„Когато се водят бойни действия, когато бушува кървава, разрушителна, опустошителна война, НАТО в тази ситуация трябва да вземе м...

Прочети повече

Артур, разработчик на сайтове, Москва

Мислех да замина до и след началото на военните действия на 24 февруари. Започнах да уреждам документи, но някои се намираха в архива в Днепър (Украйна). Мога да получа копие само лично. Парите ни са обезценени, картите ни не работят. Към руснаците се отнасят с неприязън и злоба. Аз ще съм тук, ще изляза на улицата. Вече нямам какво да губя.

В близко бъдеще виждам атмосферата на 90-те. Бум на престъпността като следствие от безработицата. Връщане назад с 30-50 години в технологичен аспект. Политиците ще се договорят и войната ще свърши, а ще плащаме за нея ние в продължение на десетилетия. Надявах се, че по-лоши временно в сравнение с Ковид няма да сваря, но как съм грешал.

Иван, студент-аниматор от Москва

С приятелката ми дори купихме билети, но се отказахме в последния момент. Не съм завършил висшето си образование, а не мога да правя добри анимационни филми без добър компютър. Не искаме да оставяме тук семействата ни. Трудно е да захвърлиш живота си и да се отправиш към неизвестното. Но сме решили, че ще заминем рано или късно. Надявам се да бъде възможно.

В момента ми се струва, че съм готов за бедност и изолация повече, отколкото към репресии. Времето ще покаже кое е по-страшно. Сега в главата ми е пълен хаос. Всеки ден е по-лош от предишния и е много трудно да правиш планове. Приятелката ми е журналист, аз съм аниматор, дали тази страна ще ни даде възможност да се занимаваме с работата ни - не е ясно. Нейната работа вече е извън закона, моята може да загуби смисъл и да стане инструмент за пропаганда.

Увеличават се опасенията, че Русия няма да може да плати дълговете си

Русия може да не успее да изплати дълговете си след налагането на западните санкции заради нахлуването в Украйна, съобщи BBC. Днес стр...

Прочети повече

Даша, изследовател, Москва

Взех решение да замина още преди 5 години и то не се промени. Дори имах закупен билет за Истанбул. Вече съм живяла зад граница дълго време и този опит ми беше достатъчен, за да разбера колко важен е за мен домът и страната ми. Много обичам Русия и хората тук. Тук разбрах какво е приятелство, любов и станах себе си, открих смисъл, затова оставам. Смятам, че за свободата си струва да се бориш и често се шегувам с моя психотерапевт, че в крайна сметка в тази страна ще останем тримата: Путин, Навални и аз.

Мисля, че ще бъде тежко и сложно. Как точно - не зная. Последните дни показаха, че прогнозите нямат смисъл. Зная, че всичко свършва, дори и лошото.

Мастити адвокати, бранили интересите на руските олигарси и компании, бягат от Русия

* Meduza или "Медуза" е интернет издание, създадено от бившия главен редактор на Lenta.ru Галина Тимченко през 2014 година. Публикува материали на руски и на английски език. Редакцията е ситуирана в Рига, Латвия. На 23 април 2021 година "Медуза" е включена в списъка с чуждестранни агенти от руското правосъдно министерство. На 2 март 2022 година Роскомнадзор блокира сайта на изданието заради "целенасочено систематично публикуване на информационни материали, съдържащи лъжлива информация, относно същността на специалната военна операция на територията на Украйна..."