ЕК препоръчва София и Скопие да решат приоритетно въпросите помежду си

Европейската комисия прие днес пакета за разширяване за 2021 г. заедно с докладите за напредъка на шестте държави от Западните Балкани, включително Северна Македония. В доклад, представен в Европейския парламент в Страсбург, Европейската комисия разкритикува блокирането на началото на преговорите и е доволна, че Северна Македония продължава да отговаря на критериите за членство в ЕС и че властите показват ясна проевропейска ориентация, предава БГНЕС.

Още: След руските удари по военни полигони главнокомандващият ВСУ с ново разпореждане

Още: Пак нападение с нож в Германия: Има жертва и ранени

"Северна Македония продължава да изпълнява условията за откриване на преговори за членство и властите публично демонстрираха силния си ангажимент да продължат по пътя на ЕС. Страната поддържа стабилни и решителни темпове в напредването на реформите за ЕС и е засилила усилията си за постигане на осезаеми резултати“, гласи докладът.

Забавянето на официалното начало на преговорите за членство има отрицателни последици за доверието в ЕС, предупреждава Европейската комисия. Комисията подчертава също, че двустранните въпроси между София и Скопие трябва да бъдат приоритетно решени.

Оценката в доклада е, че Северна Македония е умерено подготвена по реформата на публичната си администрация. Известен напредък е постигнат при финализирането на хоризонталния функционален одит на държавната администрация. Важно е одитът да бъде усвоен от правителството.

Още: Днепропетровска област става все по-честа мишена на руските ракети - отново има жертви и ранени (ВИДЕО)

Още: Дания пое председателството на Съвета на ЕС от Полша и се захваща с наболял проблем

Също така е отбелязано, че корупцията в РС Македония е разпространена в много области и продължава да буди загриженост. Напредъкът по отношение на свободата на изразяване е ограничен. Общият контекст на медийните свободи е благоприятен и позволява критично медийно отразяване, въпреки че имаше повишено напрежение по време на кризата с COVID-19. Усилията за саморегулиране трябва да продължат и да дадат конкретни резултати за повишаване на професионалните стандарти в журналистиката.