ИгрРуски агенти действат из Европа, руски дронове се разгръщат в страните от НАТО, а Старият континент прави това, което само преди няколко години би изглеждало немислимо - планира как да отвърне на удара. Заключението прави Politico в свой материал, като събира информация за идеите от висши правителствени служители и дипломати. Сценариите за ответен отговор варират от съвместни офанзивни кибероперации срещу Руската федерация и по-бързо обвиняване на Москва за хибридни атаки, до изненадващи военни учения, ръководени от НАТО.
„Руснаците постоянно тестват границите – какъв е отговорът, докъде можем да стигнем?“, пита латвийският външен министър Байба Браже. Необходим е по-проактивен отговор. И не думите изпращат сигнал, а действията".
Руски дронове вече прелитаха над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни безпилотни машини причиниха хаос на летища и военни бази на целия континент, включително в Западна Европа. Други инциденти включват заглушаване на GPS, нахлувания на изтребители и военни кораби, както и експлозия на ключова полска железопътна линия, по която се превозва военна помощ за Украйна: Полша заподозря още 4-ма украинци за жп саботажа, Киев и Варшава с общи мерки.
„Като цяло, Европа и Алиансът трябва да се запитат колко дълго сме готови да толерираме този тип хибридна война и дали трябва да обмислим да станем по-активни в тази област“, заяви германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV миналата седмица.
Хибридните атаки на Русия срещу Европа растат през 2025 г.
Хибридните атаки не са нещо ново. През последните години Русия праща убийци, за да ликвидират политически врагове във Великобритания, беше обвинена в взривяване на складове за оръжие в Централна Европа (има подозрения за това и в България, базирани на данни на разследващи журналисти), опита се да дестабилизира ЕС чрез финансиране на крайнодесни политически партии, ангажира се в война в социалните мрежи и се опита да обърне изборите в страни като Румъния и Молдова.
Снимка: iStock
Само че мащабът и честотата на настоящите атаки са безпрецедентни. Globsec, мозъчен тръст със седалище в Прага, изчисли, че между януари и юли в Европа са били извършени над 110 акта на саботаж и опити за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.
Още: Руски шпионски кораб рискува Великобритания да го обстреля: Предупреждение от Лондон (ВИДЕО)
„Днешният свят предлага много по-отворено – всъщност, може да се каже, творческо – пространство за външна политика“, заяви руският диктатор Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври, добавяйки: „Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Това просто реторика ли е, или е време да реагираме?“.
Тънката граница - да отговориш на Русия, но да не минаваш червените линии
Русия може да разглежда ЕС и НАТО като съперници или дори врагове – бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев заяви миналия месец, че „САЩ са нашият противник". Европа обаче не иска война с ядрено въоръжена Русия и затова трябва да намери начин да отговори така, че да възпира Москва, но да не преминава червените линии на Кремъл, което би могло да доведе до открита война.
Това не означава да се страхуваме, казва шведският началник на отбраната генерал Михаел Клаесон. „Не можем да си позволим да се страхуваме и да изпитваме голяма тревога от ескалация. Трябва да бъдем твърди", смята той.
Още: Москва и Западът в скрита битка за руския агент, архитект на операцията с взривените пратки в Европа
Досега реакцията беше да се засили отбраната на Европа. След като руски военни дронове бяха свалени над Полша, НАТО заяви, че ще засили дроновете и противовъздушната отбрана на Алианса на източния му фланг – призив, повторен и от ЕС. Дори това разгневи Москва. Европейците „трябва да се страхуват и да треперят като глупави животни в стадо, което се води на клане“, отправи заплаха Дмитрий Медведев. „Те трябва да се изцапат от страх, усещайки своя близък и мъчителен край".
Още: "Възраждане" се изпъчиха гордо до Дмитрий Медведев и нарекоха ЕС "крадец"
Промяна на курса
Честите руски провокации променят тона в европейските държави. След разполагането на 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша заради саботажа на железопътната линия, свързваща Варшава и Киев, полският премиер Доналд Туск обвини Москва, че се занимава с „държавен тероризъм“. Той преди това посочи, че заподозрените украинци са работили с руските служби.
След инцидента ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че такива заплахи представляват „изключителна опасност“ за блока, като добави, че ЕС трябва да „отговори решително“ на атаките.
Още: Началникът на полския генщаб: Русия действа на наша територия, за да подготви война
Снимка: Getty Images
Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Крозето представи план за ответни мерки с размер 125 страници. В него той предложи създаването на Европейски център за борба с хибридната война - киберсила от 1500 души, както и военен персонал, специализиран в изкуствен интелект.
„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност“, добави полският външен министър Радослав Сикорски. „Русия явно ескалира своята хибридна война срещу гражданите на ЕС".
Да превърнем думите в дела
Въпреки все по-острата реторика - остава отворен въпросът какво означава по-решителна реакция. Част от това се дължи на разликата между Москва и Брюксел – ЕС е по-ограничен от спазването на правилата, казва Кевин Лимоние, професор и заместник-директор в парижкия мозъчен тръст GEODE. „Това повдига етичен и философски въпрос: могат ли държавите, управлявани от върховенството на закона, да си позволят да използват същите инструменти и същите стратегии като руснаците“, пита той.
Досега страни като Германия и Румъния са направили така, че да позволят на властите да свалят дронове, летящи над летища и военни обекти.
Междувременно националните служби за сигурност могат да действат в "сива зона" от правна гледна точка. Съюзници от Дания до Чехия вече разрешават офанзивни кибероперации. Има данни и че Великобритания е проникнала в мрежите на "Ислямска държава" (ИДИЛ), за да получи информация за програма за безпилотни летателни апарати на терористичната група, която е била в ранен етап през 2017 г.
Съюзниците трябва да „бъдат по-проактивни в киберофанзивните операции“ и да се фокусират върху „повишаване на ситуационната осведоменост – обединяване и координиране на службите за сигурност и разузнаване“, казва латвийският външен министър Байба Браже пред Politico.
На практика, страните биха могли да използват киберметоди, за да атакуват системи, които са от критично значение за военните усилия на Русия - например икономическата зона "Алабуга" в Татарстан, където се сглобяват дронове "Шахед" (руската им версия е "Геран"), както и енергийни съоръжения или влакове, превозващи оръжия. Предложенията са на Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи в Полската академия на науките. „Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим нейното функциониране“, каза той.
Европа също трябва да измисли как да отговори на мащабните дезинформационни кампании на Русия със собствени усилия в страната. „Руското обществено мнение е донякъде недостъпно“, казва висш военен служител пред брюкселското издание. „Трябва да работим със съюзници, които имат доста подробно разбиране за руското мислене – това означава, че трябва да се установи сътрудничество и в областта на информационната война".
Снимка: Getty Images
Все пак всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобно отричане“, казва неназован дипломат от ЕС.
Още: Това вече не е войната на Украйна, а на цяла Европа. Но е готова само Финландия
Демонстрация на сила
От своя страна, НАТО е отбранителна организация и затова се отнася с недоверие към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора, но няма да се снишим до същите тактики като Русия“, казва неназован представител на Алианса.
Вместо това НАТО трябва да даде приоритет на демонстрации на сила, които илюстрират мощ и единство, заяви Оана Лунгеску - бивш говорител на НАТО и сътрудник в лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI). На практика, това означава бързо да се обяви дали Москва стои зад хибридна атака и да се проведат военни учения „без предизвестие“ на руската граница с Литва или Естония.
Още: Русия работи по фаза 0 за бъдеща война с НАТО: заплаши Прибалтика, както стори с Украйна
Междувременно подкрепяният от НАТО Център за високи постижения по хибридни заплахи в Хелзинки, който обединява съюзнически служители, също предоставя експертни знания и обучение и изготвя политики за противодействие на тези заплахи, по думи на старши анализатор в организацията - Маартен тен Волде.
Висш дипломат от НАТО пък казва следното - трябва да се гарантира, че „по различни начини ще покажем, че обръщаме внимание и можем да преместваме ресурсите по гъвкав начин“.
Още: При бъдеща война: На Европа ѝ се иска 9 пъти по-бързо да стига с военни и оръжия до Русия
