За да си представите политическото безумие, породено от горещото северно лято на 2026 г., помислете за следното: през юни един британски местен съвет трябваше да отмени дебат за прекратяване на политиките за „климатично извънредно положение“ – и то заради предупреждение за гореща вълна.
Това съвсем не е единственият пример за политическа неадекватност пред лицето на неизбежна криза напоследък. На френския министър-председател Себастиен Льокорню му отне три седмици, преди да посети опустошения от пожари район Жиронд, близо до Бордо. Президентът Еманюел Макрон беше заснет на корицата на списание Paris Match да кара джет, докато температурите надхвърляха 41 градуса по Целзий. Германският канцлер Фридрих Мерц си взе продължителна лятна отпуска през по-голямата част от август и не коментира ситуацията, докато сушата пресушаваше река Рейн, пожари обхващаха страната, а по приблизителни данни 12 000 души починаха вследствие на жегите.
Сред политическите среди в Европа се е разпространил заговор на мълчание относно климатичните промени, точно когато последиците от тях стават неизбежни за стотици милиони избиратели. Ситуацията напомня за задушаващото лято на 2019 г. в Австралия, белязано от опустошителни пожари. Политиците би трябвало да анализират този епизод, за да разберат колко сериозно може да грешат в преценката си за обществените нагласи. Още: Морската почивка остава в миналото. Климатът насочва туристите другаде
По онова време продължилите месеци наред огнени стихии отнеха живота на над 400 души и погубиха милиарди птици, влечуги и бозайници. Спомням си ярко странния дисонанс, докато вървях по улици, изпълнени с гъст дим и пепел, а политиците не успяваха да реагират адекватно на проблема.
Министър-председателят Антъни Албанезе – по това време лидер на опозицията – първоначално до голяма степен отказваше да влезе в конфронтация с правителството. Вероятно той си беше направил погрешни изводи от изборите шест месеца по-рано, когато се смяташе, че политиките, насочени срещу мерките за климата, са попречили на неговата Лейбъристка партия да дойде на власт. Кризата се възприемаше като нещо толкова незначително, че тогавашният министър-председател Скот Морисън сметна за уместно да излезе във ваканция точно в разгара ѝ.
Когато политическата ситуация рязко се промени, кадрите, на които той си почиваше на Хаваите, изглеждаха крайно неуместни – подобно на френски президент, каращ джет. Когато през 2022 г. настъпиха следващите избори, именно политиката на отричане на климатичните промени понесе удар: около 13 от общо 151 места в управляващата Камара на представителите бяха спечелени от независими кандидати и малки партии, поставящи акцент върху климата.
Това доведе до реални последици в Австралия. Делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия, възлизащ на 32% по време на изборите през 2022 г., сега е напът да достигне 76% в основната електроенергийна мрежа до 2030 г. Електрическите автомобили и плъгин хибридите, които преди бяха неблагоприятно третирани от данъчната система, сега съставляват 36% от продажбите, спрямо по-малко от 2% през 2022 г. Още: Няма измъкване: Без намаляване на емисиите 2 млн. души ще загинат
В момента крайната десница в Европа бележи сериозен възход. Това е поредният знак какво се случва, когато основните политически партии оставят широко разпространените обществени опасения – в случая свързани с имиграцията – в ръцете на политическите крайности. Изправени пред популизма, защитаващ изкопаемите горива – олицетворяван от партии като ReformUK във Великобритания и „Алтернатива за Германия“ (AfD) – те обаче допускат същата грешка като колегите си в Австралия: водят битка от миналото, докато събитията вече са се развили напред. Те бъркат променящите се приоритети на избирателите със смяна на идеологията.
Опасенията относно разходите за живот не изместиха климатичните въпроси на заден план през последните години, защото избирателите са променили възгледите си за баланса между заетостта и инфлацията в рамките на паричната политика. Те просто забелязаха, че всичко е станало твърде скъпо, и се разбунтуваха срещу управляващите, които изглеждаха неспособни да направят нещо по въпроса.
По същия начин, на избирателите днес не им е нужно да променят възгледите си за търговията с емисии и въглеродните бюджети, за да се почувстват пренебрегнати от политическия консенсус. Достатъчно е просто да забележат, че домовете, работните им места и метросистемите са станали непоносимо горещи, и да се почувстват вбесени от политици, които отказват да предложат решения или дори да признаят съществуването на проблема. Да се мълчи за всеобхватна заплаха за качеството на живот на гражданите само защото темата за климата е дала лоши резултати във фокус групите преди две години (както правят сега политиците в Европа), е проява на същата идеологическа ограниченост, каквато е и впускането в дребнаво обсъждане на целите за нулеви емисии, докато хората не могат да си позволят дори хранителни продукти.
Данните от социологическите проучвания вече потвърждават тази тенденция. Климатичните въпроси практически не фигурираха сред основните теми в проучване на общественото мнение, проведено от Европейската комисия през пролетта, но изтощителните горещини това лято изглежда променят ситуацията. Темата се изкачи до първо място сред проблемите, пред които е изправена Германия, в августовското проучване Politbarometer, а в допитване сред британците през същия месец се изравни по значимост с въпроса за жилищното настаняване. Това съвпада с резултатите от скорошно проучване сред над 1000 пълнолетни американци, ръководено от Дана Фишър от Американския университет: прекият сблъсък с реални климатични бедствия е свързан със значително по-висока политическа ангажираност – особено сред онези умерени избиратели, за чиято подкрепа се борят политическите партии. Още: Август 2025 г. е бил третият най-топъл месец август на Земята
Това е светъл лъч за изтощения дебат относно глобалното затопляне, макар и да представлява мрачно предсказание за човечеството. Суровата истина е, че лета като това ще стават все по-често явление. Политиците, които пренебрегват този очевиден факт, няма да изглеждат умни. Те ще изглеждат откъснати от реалността.
Автор: Дейвид Фиклинг за Bloomberg
