Кои европейски гурме храни са застрашени от климатичните промени

Промените в климата, предизвикани от човека, оказват пряко въздействие върху състоянието на селското стопанство и животновъдството в целия свят. В Европа пармезанът, оризът от Камарг, пиперът "Еспелет", маслините "Каламата", сиренето "Савой" и иберийската шунка са само някои от местните специалитети, които страдат от последиците.

Сега производителите работят върху решения за запазване на тези местни традиции и продукти.

Още: Гълфстрийм може да изчезне?

Няма жълади за иберийските прасета

Андалуското слънце прозира през дъбовите листа върху кафявата трева, където живеят иберийските прасета. Те се разхождат из "Дехеса" - типична за Югозападна Испания растителност, пълна с различни видове дъбови дървета. Това е идеалното местообитание за тези прасета, които са известни с шунката си "pata negra bellota". Този етикет обозначава най-високото качество и за да се запази, свинете трябва да разполагат с поне един хектар земя, където да пасат жълъди.

Но дъбовите дървета, страдащи от сушата, не са родили достатъчно жълъди миналата година. Фермерите трябваше да се приспособят, като дадат на всяко прасе повече място за паша и достатъчно храна.

"Вместо да даваме на всяка свиня по два хектара, трябваше да им дадем по три хектара, за да поддържаме същото качество", обяснява Рафаел Барандариан, иберийски свиневъд в стопанството си Кабеза дел Гато.

Още: Лъжите за климата и истините за човека

Друг начин да се запази етикетът за качество и да се изхранват прасетата с достатъчно количество жълъди, е да се променят видовете дъб във фермите.

"Предпочитаме ферми с два или три вида дъб", обяснява Мария Кастро Бермудес, ръководител на комуникациите в Cinco Jotas, компанията зад една от най-престижните марки иберийска шунка.

Приоритет е да се осигурят жълъди и трева за прасетата по време на периода на угояване от октомври до януари. Този традиционен начин на хранене придава на месото и на сланината му характерния вкус.

След клането шунката се съхранява в изба за отлежаване в продължение на пет години. Тежи до 8 кг и струва около 700 евро.

Още: "Европа в пламъци": Как ще живеем на този горящ континент?

В Савоя вече не расте трева

Във Франция, от другата страна на границата, проблемът е същият. Савойските сирена също страдат от сушата, причинена от изменението на климата.

Жан-Люк Дюкло отглежда своите 150 крави, които доставят мляко за савойските сирена Ементал, Томе и Реблошон в долината Усес между Анси и Женева. Във фермата му, наречена "Le Champenois", тревата обикновено е зелена, но вече не е така през цялото лято.

"Това се дължи на сушата", казва фермерът, като посочва пукнатините в земята. "Поради липсата на вода земята се стяга, свива се и създава такива пукнатини. Когато дойде следващият дъжд, може би ще успеем да ги запълним."

Основното предизвикателство е да се позволи на кравите да ядат трева, за да може да се запази етикетът IGP (защитено географско указание) и най-вече стандартите за качество.

"Но пашата е застрашена", обяснява Жан-Люк Дюкло. "Производството на трева е застрашено от високите температури. Когато температурата е 30 градуса, тревата спира да расте."

Миналата година са поискали промяна на спецификациите за 28 вида сирене заради високите температури.

Но облекчаването на изискванията няма да реши всички проблеми, с които се сблъскват тези специални храни, тъй като самият добитък не се справя добре с този вид топлина.

"Една крава се чувства добре между -5 и +25 градуса по Целзий, но ако стане по-топло, ще бъде подложена на стрес", обяснява Жан-Люк Дюкло.

Той отбеляза, че някои крави дават от 2 до 3 литра по-малко мляко всеки ден. Качеството на млякото също се е влошило, което е забавило производството на сирене.

Средиземно море поглъща ориза Камарг

В региона Камарг на средиземноморското крайбрежие на Южна Франция проблемът е почти противоположен. Има твърде много морска вода.

Най-голямата влажна зона във Франция е застрашена, тъй като нивото на Средиземно море се повишава и солената вода скоро може да нахлуе в оризовите полета.

"Солта е отлично средство за унищожаване на плевели", обяснява Бертран Мазел, оризопроизводител и председател на Съюза на оризопроизводителите в Камарг.

"Ако продължим да вкарваме морето в Камарг, ще създадем огромно солено блато, което не само ще направи района стерилен, но и няма да има повече биоразнообразие, фауна и флора".

Отглеждането на ориз изисква пестициди, но те се разпръскват в сладка вода, която след това се изхвърля в природната среда. Изследователи от Tour du Valat, изследователски институт за опазване на средиземноморските влажни зони, твърдят, че този процес трябва да се подобри.

"Нивото на пестициди в селскостопанските дренажни води е несъвместимо със стандартите за защита", казва Жан Жалбер, председател на Tour du Valat.

В момента се провежда експеримент за пречистване на тази вода, но може да минат няколко години, преди да бъде приложен в голям мащаб.