Руската инвазия в Украйна и ескалацията на реториката във външната политика на Китай и САЩ станаха повратна точка в световната политика. Произтичащият от това упадък на световния ред от западен тип може да насърчи по-слабите държави да решат да възпират по-големите сили с ядрени и други оръжия за масово унищожение. Това казва Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания към Шведския институт за международни отношения, в материал за Neue Zürcher Zeitung.
Следвоенният ред вече е подкопан
Експанзионистичните амбиции на трите най-могъщи държави в света – Китай, САЩ и преди всичко Русия – подкопават съвременния световен ред. Още от основаването си Китайската народна република заявява претенциите си към Тайван. През 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви намерението си да анексира Канада и Гренландия. И, разбира се, Русия, която наруши всички табута с инвазията си в Украйна.
Най-значимото събитие, довело до ерозията на следвоенния ред през последните 11 години, си остава поведението на Русия. От 2014 г. тя демонстративно завзема територии, а от 2022 г. извършва пълномащабно нахлуване в международно признатата територия на Украйна. Украйна, както е добре известно, от 1996 г. е официално държава без ядрено оръжие.
Още: Русия несъмнено е най-слабата суперсила в света: Американски дипломат
По-малките държави разбраха покрай Украйна, че не могат да разчитат на договори и на международното право
По-слабите държави се учат от опита на Украйна, че не може да се разчита на международното право, на международните организации и на глобалната солидарност. Те вече знаят, че не бива да повтарят грешката на Киев и да разчитат на "гаранции за сигурност", "договори за приятелство", "стратегически партньорства" и други подобни, пише анализаторът в статията.
Оказа се, че подобни споразумения почти нямат стойност - това показа случващото се с Украйна. Нито едно от споразуменията, сключени от нея с Русия (1994, 1997), Китай (2013) и Съединените щати (1994, 2008), въпреки че са подписани от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и официални ядрени сили, не можаха да спрат нападението на Русия.
И Грузия, и Украйна научиха по трудния начин, че постигането на пълноправно членство в мощен отбранителен съюз е трудно. В отговор на кандидатурите им за присъединяване към НАТО през април 2008 г., Алиансът ги информира, че ще "станат членове". Но те така и не бяха присъединени. Вместо това Грузия е разделена от Русия от 2008 г., а Украйна - от февруари 2014 г.
В същото време съдбата на Финландия, която споделя дълга граница с Русия, е контрастен пример: за разлика от Грузия и Украйна, Хелзинки успешно започна процеса на присъединяване към НАТО през 2022 г. и стана пълноправен член на Алианса през 2023 г.
Още: Естония предупреди: Намерихме 250-килограмова авиобомба на границата с Русия
Излиза обаче, че не стремежът за присъединяване към НАТО е станал причина Грузия и Украйна да бъдат нападнати от Русия. При равни други условия те вероятно пак щяха да станат цел на руския експанзионизъм, дори ако не бяха търсили членство в НАТО. Показва го примерът с Молдова, също постсъветска република, но без амбиции за присъединяване към НАТО - това, че тя не се стреми към Алианса, не попречи на Русия да започне там процес на демонтаж в продължение на вече над 30 години.
Слабите държави с опасни съседи май вече нямат друг избор
Слаби държави с опасни съседи са най-заинтересовани да се присъединят към мощни, за предпочитане ядрено въоръжени съюзници и най-спешно се нуждаят от отбранителен съюз. Такива държави с потенциално експанзионистични съседи и които са извън НАТО или други релевантни отбранителни съюзи сега трябва да преосмислят своите стратегии за сигурност и отбрана.
След като доверието в международното право и международните организации за защита на по-слабите държави от заграбване на земя и геноцид от страна на великите сили бе подкопано, сега един от вариантите пред по-слабите държави ще бъде придобиването на оръжия за масово унищожение с цел възпиране и отбрана.
Но подобни решения от тяхна страна пък биха могли да подтикнат към подобни стъпки и някои от техните съседи, които не вярват, че придобиването на оръжия за масово унищожение ще е само от съображения за отбрана.
Още: Европа не може да разчита на по-опитни военни от украинците: Пакт между Киев и балтийските държави
Следователно, това би могло да предизвика регионални надпревари във въоръжаването и рязко разпространение на оръжия за масово унищожение. Притокът на ядрени, химически и биологични оръжия в държавните арсенали, от своя страна, увеличава вероятността тези оръжия да попаднат в ръцете на недържавни субекти.
Така промените в глобалната политика за сигурност, причинени от териториалното разширение на Русия и войната ѝ за унищожение през последните години, повдигат екзистенциални въпроси пред по-малките държави.
И този ефект нараства с всеки изминал ден с продължаването на войната в Украйна. Той ще се засили драстично, ако Русия постигне военна победа или наложи несправедлив "мир". Сравнително слаби държави, граничещи с рискови съседи, може да започнат да обсъждат възможността за придобиване на ядрени и други оръжия за масово унищожение и това не бива да се подценява.
"Червеи, свиквайте": Украински командир посъветва руснаците да се запасяват с кибрит и фенерчета
