Замразените в Европа руски държавни активи биха могли да бъдат използвани за изплащане на обезщетение на Украйна, присъдено от Европейския съд по правата на човека. Това съобщи украинският депутат Леся Забурана, според която Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е приела съответната резолюция и препоръка.
Забурана отбелязва, че тя и нейните колеги са инициирали изменение на първоначалния текст на резолюцията. Според нея първоначалната версия на документа само е предвиждала запазването на замразените руски активи, докато Русия изпълни задълженията си. Приетата поправка обаче изрично предвижда необходимостта от тяхната конфискация и използване за обезщетение на Украйна и украинците.
Това се отнася не само до приходите от замразени средства, но и до самите руски държавни активи, по-специално до главницата на Централната банка на Руската федерация. В изявлението се подчертава, че тези средства трябва да останат замразени, а евентуално прекратяване на огъня или мирно споразумение не трябва да включва връщането им в Русия, докато причинените щети не бъдат напълно компенсирани.
Още: Илияна Йотова: Споразумението с Украйна водеше до нови финансови ангажименти за България
Както отбеляза Забурана, украинската делегация се е застъпила за запазване на думата „конфискува“ в резолюцията. Изменение, предлагащо тя да бъде заменена с формулировката „пренасочва“, беше отхвърлено. По този начин документът определя не само целта, за която се използват руски активи, но и конкретни мерки по отношение на тях. „Това е повече от редакционна поправка. Това е политическа победа за нашата делегация и укрепване на международната позиция на Украйна: Русия трябва да плати за това, което беше разрушено, отнето и осакатено“, отбелязва Забурана.
Тя припомня, че изключването на Русия от Съвета на Европа не я освобождава от задължението ѝ да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека относно нарушения, извършени преди 16 септември 2022 г. В момента, според депутата, непогасената сума надхвърля 3,3 милиарда евро, а приблизително 5700 заявления остават висящи.
Резолюцията, приета от ПАСЕ, предвижда и създаването на специален целеви фонд под егидата на Съвета на Европа за плащания, основани на решения на ЕСПЧ по междудържавни дела „Украйна срещу Русия“. Освен това документът призовава за механизми за възстановяване на средства от руски активи в националните юрисдикции на европейските държави.
Още: Унгария загуби съдебната битка за замразените руски активи: Отиват за Украйна
ПАСЕ прие и отделна резолюция относно парламентарните „избори“ на Русия и нейните дестабилизиращи дейности в Европа. Тя осъжда гласуването в условия на репресии, цензура и потискане на опозицията, както и „изборите“, организирани от Русия във временно окупираните територии на Украйна.
„Двете резолюции представляват две важни области на отговорност: Русия трябва да се съобрази с решението на съда и да плати за причинените щети, а нейните псевдоизбори и атаки срещу Украйна и Европа не трябва да останат без политически и правни последици“, подчерта Забуранная.
Битката за замразените руски активи
В началото на септември Киев призова ЕС да възобнови дискусиите относно използването на замразени руски активи за покриване на бюджетния дефицит на Украйна. Вицепремиерът Всеволод Ченцов предложи частично отпускане на средствата и предсрочно отпускане на част от заема на ЕС от 90 милиарда евро като възможни варианти.
Още: Нов натиск в ЕС: Да вземем замразените пари на Русия и да ги дадем на Украйна
Основната пречка е позицията на Белгия, която блокира плана поради правни и финансови рискове, тъй като по-голямата част от активите се съхраняват в белгийския депозитар Euroclear, заплашен от съдебни дела от Москва.
