В южния край на Гренландия, заобиколен от заснежени върхове и дълбоки фиорди, се намира Кванефелд – минен проект, който показва, че гигантският и на пръв поглед пуст остров е нещо повече от желана военна база.
Под ледената повърхност се крие значително находище на неодим и празеодим – редкоземни елементи, използвани за производството на магнити, които са ключови за вятърните турбини, електромобилите и високотехнологичното военно оборудване.
Ако бъде разработен, проектът ще превърне Гренландия – полуавтономна част от Дания – в първата европейска територия, която произвежда тези стратегически метали. Австралийската компания Energy Transition Minerals, подкрепяна от китайски капитали, е готова да започне добива. Още: Напрежението расте: Дания с повече военни в Гренландия
Нито Копенхаген, нито Брюксел, нито правителството на Гренландия обаче са използвали държавната си мощ, за да придвижат проекта. През 2009 г. Дания предостави на жителите на Гренландия контрол върху природните ресурси, а 12 години по-късно местното правителство блокира проекта, тъй като редкоземните елементи са смесени с радиоактивен уран.
Оттогава Кванефелд е в застой, затънал в съдебни спорове.
"Кванефелд е пример за това как политическата и регулаторната несигурност – в комбинация с геополитика и високи капиталови изисквания – прави дори стратегически важни проекти изключително трудни за преминаване от потенциал към реално производство", заяви пред POLITICO бившият външен министър на Дания Йепе Кофод, който днес е стратегически съветник на Energy Transition Minerals.
Проблемите около Кванефелд са показателни за по-широките трудности на Гренландия. Въпреки че островът разполага с количества от някои редкоземни елементи, които биха могли да покрият до 25% от световното търсене – да не говорим за петролни и газови резерви, почти сравними с тези на САЩ, както и за други ключови метали за чиста енергия като мед, графит и никел – тези ресурси остават почти изцяло неразработени. Още: Гренландия наистина се пази с кучешки впрягове: Поглед отвътре към елитния патрул
В момента в Гренландия работят едва две малки мини – за добив на злато и на нишовия минерал фелдшпат, използван в стъкларската и керамичната индустрия. И до съвсем скоро нито Дания, нито Европейският съюз проявяваха сериозен интерес да променят това.
Всичко това се промени през 2023 г., когато ЕС подписа меморандум за разбирателство с правителството на Гренландия за сътрудничество в минния сектор. Същата година бе предложен и Европейският акт за критичните суровини, който цели ускорено изграждане на нови мини в и извън Съюза и изрично отчита потенциала на Гренландия. Миналия месец Европейската комисия обяви, че ще участва във финансирането на молибденовата мина Малмбьерг в Гренландия, с цел да подсигури доставки за отбранителния сектор на ЕС, пише Politico.
Но на фона на заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да вземе Гренландия със сила – и при далеч по-малка вероятност да предостави на местното население право на вето върху минни проекти – Европа може да се окаже закъсняла.
"В продължение на години ЕС имаше ограничен стратегически ангажимент към критичните суровини на Гренландия. Това означава, че днес Европа рискува да е пристигнала твърде късно, точно когато САЩ и Китай засилват интереса си", предупреди Кофод. Още: "Това ще е голям проблем за тях": Тръмп за нежеланието на Гренландия да стане част от САЩ (ВИДЕО)
В свят, оформян от все по-агресивната външна политика на Тръмп и от хиперактивното развитие на чисти технологии и вериги за доставки на минерали в Китай, пренебрегването на природното богатство на Гренландия от страна на Европа все повече изглежда като стратегическа грешка.
Враждебна земя
Това не означава, че изграждането на мини в Гренландия би било лесно. Островът е покрит от постоянна ледена покривка с дълбочина до километър.
"От всички места в света, където може да се добиват критични суровини, Гренландия е изключително отдалечена и труднодостъпна", казва Дите Брасо Сьоренсен, старши анализатор по климатична и индустриална политика в Think Tank Europa, като посочва "изключително тежките екологични условия". Още: "Гренландия не се продава": Дания с поредно ясно послание към САЩ (ВИДЕО)
Малобройното население – под 60 000 души – и липсата на инфраструктура допълнително усложняват задачата. "Това е логистичен въпрос", обяснява Елдур Олафсон, главен изпълнителен директор на златодобивната компания Amaroq, която управлява една от двете действащи мини и проучва възможности за добив на редкоземни елементи и мед. "Как се изграждат мини? С капитал, техника, но и с хора. А за тези хора трябва да се изгради цялата инфраструктура, защото те не могат да бъдат само местни", добавя той.
Гренландия разполага и със строги екологични политики, включително знаковата забрана за добив на уран от 2021 г., която ограничава експлоатацията на ресурси. Настоящото правителство, избрано миналата година, не дава индикации, че ще отмени забраната, според Пер Калвиг, почетен професор в Геоложката служба на Дания и Гренландия.
Уранът обаче често се среща заедно с редкоземните елементи, което може да осуети огромния потенциал на острова в този сектор.
Подобна е ситуацията и с изкопаемите горива. Въпреки оценка на САЩ от 2007 г., според която под повърхността на Гренландия и в нейните териториални води се крият еквивалент на над 30 млрд. барела петрол и газ – почти колкото резервите на САЩ – 30 години проучвания от компании като Chevron, италианската ENI и Shell не доведоха до добив. Още: Белият дом усилва натиска за Гренландия с шокиращо изображение (СНИМКА)
През 2021 г. тогавашното ляво правителство на Гренландия забрани бъдещи петролни проучвания по екологични съображения.
Датският геолог Флеминг Кристиансен, бивш заместник-директор на Геоложката служба до 2020 г., твърди, че провалът няма нищо общо с реалния потенциал на Гренландия като производител на петрол. Според него сривът на цените през 2014 г., съчетан с високите разходи за сондажи в Арктика, е направил проектите икономически неизгодни, а общественото недоволство допълнително е усложнило ситуацията.
Ефектът от климатичните промени
От въздуха над Гренландия Кристиансен вижда директно ефектите от климатичните промени – все по-големи участъци от открити води там, където векове наред ледът е правил проучванията скъпи и опасни. Още: Дания и Гренландия спешно пращат министри в Белия дом
"Ако летя над западна Гренландия, виждам промените", казва той. "В Бъфин Бей и в източна Гренландия има открити води за много по-дълги периоди."
Климатичните промени отварят тази замръзнала земя.
Гренландия притежава най-голямата ледена маса извън Антарктида, но тя се топи с тревожна скорост. Скорошно изследване показва, че ледената покривка може да изчезне до края на века, което би повишило морското равнище със седем метра. Загубата на лед с дебелина от стотици метри обаче "постепенно подобрява икономическата логика на добива на ресурси – както на изкопаеми горива, така и на критични суровини", казва Якоб Драйер, изследовател в Университета на Копенхаген.
Според Калвиг обаче експлоатацията на ресурсите не зависи непременно от катастрофални нива на глобално затопляне. Той посочва, че крайбрежието на Гренландия не се различава съществено от това на Норвегия, където се добива петрол и работят множество минни проекти. Още: Москва: Гренландия може да се присъедини към Русия, референдум на хоризонта
"Не можеш да навлезеш толкова навътре, колкото в Норвегия, но щом достъпът е осигурен, много места са проходими целогодишно", казва Калвиг. "В този смисъл работата на мини в Гренландия не е по-трудна, отколкото в много части на Норвегия, Канада или дори Русия. Това вече е правено, когато условията са го позволявали.
От Европейската комисия заявиха, че ЕС вече работи с правителството на Гренландия за развитие на ресурсите, като подчертаха, че "демократично избраните власти в Гренландия отдавна предпочитат партньорство с ЕС по проекти, изгодни и за двете страни". В същото време говорител на Комисията подчерта: "Съдбата на суровинните ресурси на Гренландия зависи от гренландския народ и неговите представители."
Съединените щати може да са по-малко деликатни. Последната военна операция на Вашингтон във Венецуела показа, че Тръмп е готов да гради империя, основана на природни ресурси, включително чрез сила и погазване на международни норми. Гренландия, със своите огромни залежи на петрол и редкоземни елементи, може да се впише идеално в тази визия. Още: Белият дом официално: Тръмп иска да купи Гренландия (ВИДЕО)
Къде остават гренландците в тази картина – засега остава неясно.
