Всеки седми българин оценява качеството си на сън като лошо, а над 60% съобщават, че имат проблеми със съня в различна степен. Това показват данни от национално представително проучване за проблемите на съня в България, представено в София в навечерието на Световния ден на съня. Изследването е реализирано от социологическата агенция Global Metrics и беше представено по време на събитие, организирано от новоучредената Фондация "За Съня".
Проучването е проведено чрез национално представителна извадка и стандартизирани интервюта лице в лице, като данните са събирани чрез таблети. Теренната работа е проведена в периода от 10 януари до 13 октомври 2025 г., след граждани на страната на възраст между 20 и 70 години, по метода лице в лице чрез попълване на въпросник. Участие в изследването са взели общо 1000 души.
По думите на социолога Радостина Ангелова, която представи проучването, темата за съня все още не е достатъчно осъзната в българското общество. „Мястото на съня и последствията от лошата хигиена на съня често се подценяват“, посочи тя.
Още: Тинитус и сън: Лекар обяснява защо нощната тишина е толкова силна
Едва 13% от българите се събуждат свежи и отпочинали
Според проучването едва 13% от българите се събуждат свежи и отпочинали всеки ден. Около половината от анкетираните съобщават, че това се случва само в повечето дни, а при близо 37% усещането за пълноценна почивка сутрин се среща рядко или никога.
Данните сочат, че всеки пети българин се нуждае от повече от 30 минути, за да заспи, при препоръчителна норма от около 20 минути. Всеки трети респондент съобщава, че се събужда често през нощта, отбеляза още социологът, цитиран от БТА.
Сред основните фактори, които влияят негативно върху съня, са използването на електронни устройства преди лягане, гледането на телевизия и консумацията на алкохол вечер. Около половината от българите използват телефон, таблет или телевизия непосредствено преди сън, а всеки трети консумира алкохол вечер.
Източник: iStock
Още: Нередовният сън при младите хора предизвиква сериозни промени в мозъка
Отчитат се и значителни социални и икономически последствия от лошото качество на съня. По изчисления на изследователите намалената продуктивност, свързана с недоспиването, се равнява на между три и четири милиарда евро годишно, което представлява около 4% от брутния вътрешен продукт на страната.
41% от българите не спят препоръчителните 7 часа
Според данните българите се събуждат сравнително рано – средно около 6:46 часа в работни дни, като близо половината стават преди 6:30 часа. В същото време около 41% от тях не успяват да достигнат препоръчителните 7 часа сън на нощ.
Сред най-често срещаните проблеми са честото събуждане през нощта - 29%, трудното заспиване - 22%, усещането за умора сутрин - 22%, и недостатъчният сън - 19%. За хъркане съобщават около 16% от анкетираните.
Още: В колко трябва да е вечерята, за да поддържате стабилна кръвната захар
Българите на възраст между 20 и 70 години спят средно по 7 часа и 20 минути при препоръчителни между седем и девет часа на вечер, като жените спят средно с около 15-20 минути повече от мъжете. Експертите посочиха, че с възрастта времето на сън намалява, но се наблюдават и редица други фактори, които силно влияят върху продължителността и качеството на съня. Стресът, излишните килограми и наличието на определени здравословни състояния оказват най-силен ефект върху съня, категорични бяха лекарите.
Според експертите един от най-сериозните проблеми със съня е сънната апнея. Те обясниха, че сънната апнея е сериозно нарушение, характеризиращо се с многократни паузи в дишането по време на сън, най-често поради блокиране на дихателните пътища. Симптомите включват силно хъркане, задушаване, дневна умора и главоболие. Според проведеното изследване общо 12% влизат в категорията на „висок риск“ от сънна апнея, а 25% попадат в категория „умерен риск“.
