Проучване: ето какво мисли светът за Русия и Путин

Те са били помолени да оценят доверието си към Русия и нейния президент Владимир Путин, отделно към украинския президент Володимир Зеленски и да изразят отношение по темата за руските енергийни доставки. Някои респонденти в държави от НАТО са били попитани и за отношението им към Алианса.

Как се променя отношението към Путин?

Като цяло сред 24-те изследвани държави отношението към Путин е отрицателно. Цели 87% от анкетираните нямат доверие в провежданата от руския президент международна политика. Тук влизат както отговорилите с "нямам никакво доверие", така и с "нямам прекалено голямо доверие".

Полша и Швеция имат най-високите нива на негативно отношение към Путин - 98%, а в Германия 92% от респондентите са със същата нагласа. В Германия, където няколко години преди руската инвазия в Украйна към Путин имаше по-добро отношение, отколкото към Доналд Тръмп, ръстът на негативните настроения към руския президент продължава. Докато през 2022 г. 14% от германците са имали положително отношение към външната политика на Путин, при проучването през пролетта на 2023 г. такава нагласа споделят едва 8% от хората.

В някои държави отношението към руския президент се е влошило особено рязко. Аржентина е една от тях: там през 2019 г. всеки втори е заявил, че няма доверие във Владимир Путин, докато през 2023 г. делът им е нараснал до цели 74% от населението на страната.

Единствената страна сред анкетираните, в която над половината респонденти изразяват положително отношение към Русия, е Индия - 57%. В Индонезия този дял е 42 процента, в Нигерия и Кения - съответно 42 и 40 на сто, а в Южна Африка - близо една трета от населението (28%).

В девет от изследваните държави по-благоприятно отношение към Русия са изразили хората, по-млади от 40 години. В Европа най-положително е отношението към Русия в Гърция (32%), Унгария (23%) и Италия (18%).

Какво мислят българите?

Въпреки че България не е сред включените в изследването страни, друго проучване - GLOBSEC Trends 2023, публикувано през май - показа, че 44% от българите смятат Русия за отговорна за войната. Делът на хората с подобна нагласа обаче намалява - 50% са дали същия отговор година преди това. Трийсет и два процента от българите смятат, че Западът е провокирал Русия, а според 15% от тях отговорността е на Украйна. В Европа само Словакия има по-малък процент (34%) от граждани, за които Русия носи отговорност за войната в Украйна.

Отношение към руските енергийни продукти

Респондентите са били помолени и да отговорят дали за тях е по-важна твърда политика спрямо Русия по въпроса за Украйна или предпочитат да продължават да имат достъп до руски нефт и газ. Две трети от тях, 66% са избрали първото. Отново шведите и поляците тук са най-радикално настроени - съответно 90 и 84 процента от анкетираните в двете страни са избрали твърдата политика към Русия.

Сред страните, за които достъпът до руските енергийни ресурси е по-важен за мнозинството, са Индия, Гърция и Унгария.

Половината от анкетираните се доверяват на Зеленски

Малко повече от половината от анкетираните - 51% - се доверяват на украинския президент Володимир Зеленски напълно или частично, а 39% са на обратното мнение. Най-високото доверие към Зеленски е регистрирано в Швеция, Великобритания и Нидерландия - съответно 86%, 77% и 73%. Най-ниско доверието към него имат хората в Унгария (11 %), Аржентина (24 %), Мексико (25 %) и Индонезия (32 %).

Гърция е недоволна от НАТО

В 11-те изследвани държави членки на НАТО 78% от анкетираните са заявили, че имат положително отношение към военния Алианс. Единствената страна, в която отрицателното отношение надделява над положителното, е Гърция - 55 срещу 40 процента. Малко над една трета от анкетираните гледат неблагоприятно на НАТО и в Испания, Унгария и Франция. Лидер по симпатии към алианса е Полша с 93 процента одобрение.

Източник: Дойче веле