"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
В родния футбол започва да се утвърждава традицията един мач да бъде последван от съдийски скандал, остри обвинения и за финал официално становище от Българския футболен съюз. Понякога в него се признава грешка. Понякога се посочва, че решението е било правилно. А понякога се стига до обяснения, които само повдигат още въпроси.
Последните събития в Първа лига отново поставиха на дневен ред проблема със съдийството. Съдийската комисия към БФС призна, че в две от срещите са допуснати сериозни грешки, засягащи директни червени картони. И докато подобно признание би трябвало да бъде стъпка към по-голяма прозрачност, то отново поставя един далеч по-важен въпрос: какво се случва след признанието?
Две грешки, едно и също оправдание?
Първият случай е от двубоя между Дунав и Левски, завършил с победа 1:0 за столичния тим. Още в деветата минута капитанът на "сините" Кристиан Димитров влезе в опасен контакт с Хосе Кабаркас от състава на русенци. Последва контузия, заради която футболистът на Дунав не успя да продължи участието си в срещата.
След двубоя от русенския клуб поискаха обяснение от БФС, като поставиха осем въпроса към футболната централа. Сред тях беше и защо ситуацията не е довела до директен червен картон, както и защо не е последвала намеса на ВАР. Впоследствие Съдийската комисия излезе със становище, според което нарушението е трябвало да бъде санкционирано с директен червен картон. Така официално беше признато, че съдията е допуснал грешка при определянето на дисциплинарната санкция.
Почти по същото време комисията разгледа и ситуация от срещата между Локомотив Пловдив и Лудогорец. В 78-ата минута Бърнард Текпетей използва ръката си срещу лицто на противников футболист. Според оценката на Съдийската комисия това представлява проява на насилие и е трябвало да бъде наказано с директен червен картон. В този случай беше отчетена грешка както на съдийската бригада, така и на ВАР.
ВАР трябваше да реши проблема, а не да се превърне в част от него
Въвеждането на системата за видеоарбитраж трябваше да бъде една от големите крачки към по-справедлив футбол. Идеята беше ясна – съдиите да разполагат с допълнителен инструмент, който да им помага при ключови и потенциално решаващи ситуации. Вместо да сложи край на споровете обаче, ВАР системата все по-често се оказва в центъра им. Причината е, че технологията може да предостави различни гледни точки, но не може сама да вземе решението. Последната дума продължава да бъде на хората, които трябва да интерпретират видяното и да приложат съвестно правилата.
Именно тук се появява проблемът. Ако при очевидни нарушения системата не води до правилната санкция, каква е реалната полза от нея? Ако едно и също нарушение може да бъде интерпретирано по различен начин в отделни срещи, как клубовете и привържениците да бъдат сигурни, че критериите са еднакви?
Признанието не е равносилно на отговорност
Най-големият проблем обаче не е наличието на съдийски грешки. Те са част от футбола и дори най-добрите арбитри в света допускат такива. Разликата е в начина, по който системата реагира на тях. В България често се стига до ситуация, в която клубовете трябва да настояват за обяснения и да търсят публичност, за да получат отговор на въпросите си. Това вече не е само спор за конкретно решение. Това е въпрос за прозрачността на институцията, която отговаря за съдийството.
Разбира се, не всяка клубна реакция трябва да бъде приемана като безспорна истина. Недоволството от съдийството често е част от футболната култура, а загубилите отбори нерядко търсят обяснение за резултата извън собственото си представяне, но именно затова е необходимо да има независими и ясни критерии, публична оценка и последователност при налагането на санкции.
Футболът не може да бъде справедлив само на хартия. Нито пък е достатъчно след всеки скандал някой да излезе и да признае, че е допусната грешка. Въпросът не е дали българските съдии грешат. Въпросът е дали системата около тях има волята да се промени.
Автор: Жанина Колева
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": ЦСКА построи европейски стадион, а ще има ли кой да пълни трибуните?
