Докато министърът на отбраната на Естония Хано Певкур се готвеше да отлети за срещата на върха на НАТО в Анкара този месец, той разкри пред местни журналисти, че няколкостотин американски войници, разположени в страната му през зимата, са били тихомълком изтеглени - без ясна индикация кога или дали биха могли да се завърнат, пише Kathimerini. На самата среща в Анкара делегати от балтийските държави и Полша гордо носеха значки, с които се обявяваха за членове на „клуба на петте процента“ – единствените държави в НАТО, които вече бяха достигнали целта за разходи, определена на миналогодишната среща в Хага – статус, за който доскоро вярваха, че ще им осигури трайна военна подкрепа от САЩ.
Въпреки някои от най-откровените изявления досега на президента на САЩ Доналд Тръмп на голяма международна среща, служители на НАТО, включително генералният секретар Марк Рюте, го обявиха за победа, посочвайки поредица от нови споразумения за отбрана, увеличение на европейските разходи и „железен“ ангажимент за взаимопомощ.
Въпреки това, изпълнението на много от тези ангажименти – включително деветчленна банка за отбрана, водена от Канада, и консорциум за ракети с голям обсег на стойност 50 милиарда долара, включващ дузина държави – ще отнеме години. ОЩЕ: "Не виждам победител": Радев за войната в Украйна и с питане някой видял ли е Велислава Петрова да подписва (ВИДЕО)
Ще се изкуши ли Кремъл да атакува?
Публично, дори скептично настроени към Тръмп лидери, като канадския премиер Марк Карни, похвалиха американския президент за оказването на натиск върху членовете на НАТО да увеличат разходите си. Междувременно, това, което всъщност се случва на място това лято, е, че САЩ вече изтеглиха силите си от някои от най-уязвимите райони в Източна Европа, точно когато нарастват опасенията, че Кремъл, все по-публично унижен от ударите на Украйна с дронове дълбоко в руска територия, може да се изкуши да атакува.
Анализ на европейските новини от фирмата за мониторинг и прогнозиране с изкуствен интелект Omniforecaster предполага 18% вероятност от смъртоносен сблъсък между Русия и държавите членки на НАТО до края на 2026 г. Това показва среда, достатъчно рискова, за да накара правителствата да обърнат внимание – особено с оглед на факта, че Вашингтон тихомълком съкращава броя на войските си.
Говорейки на годишната конференция в Чатам Хаус миналата седмица, бившият министър на въоръжените сили на Обединеното кралство Ал Карнс заяви, че стратегическата ситуация е най-рисковата от Кубинската ракетна криза през 1962 г. насам.
Въпреки това, засега повечето анализатори и официални лица смятат, че е по-вероятно Русия да продължи своята кампания за „хибридна война“ от разрушения и саботаж, отколкото директни военни действия. ОЩЕ: След думите на Радев за риск от тактически ядрени удари: ДБ настоява за спешен КСНС
