Украйна иска от ООН нов Нюрнбергски процес: Кой подкрепя идеята и кой не?

Тъй като през последните дни се появиха нови доказателства за масови убийства на украинци в отвоювания Изюм, администрацията на Володимир Зеленски иска ООН да подкрепи създаването на съдебен процес от типа на Нюрнбергските процеси, който да разследва зверствата, извършени от руските войски под наставничеството на Владимир Путин, пише Politico.

Politico: Русия крие корабите си, Черноморският й флот е почти смазан

Атаките на украинските въоръжени сили с ракети и дронове превърнаха руския Черноморски флот във второстепенна сила във войната в Украйн...

Прочети повече

Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г. Първият и най-известният е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международния военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Вторият е по-малък и е воден от Нюрнбергския военен трибунал на САЩ. В него е включен и така нареченият Докторски процес срещу Карл Бранд за експериментите върху хора в нацистките концентрационни лагери.

Откриването на повече от 450 тела в масови гробове в Изюм в източната част на Украйна миналата седмица, когато украинските сили навлязоха в контролираната от Русия територия, подкрепи тезата на Киев. Зеленски заяви, че има доказателства за изтезания, като заклейми Русия като "държавен спонсор на тероризма". Олег Синегубов, ръководител на областната администрация на Харков, заяви, че телата са намерени с вързани зад гърба ръце. ООН ще изпрати екип за установяване на смъртта на откритите в масовия гроб.

ОЩЕ: Показаха стаята за изтезания в Изюм: Ето как руснаците са извършвали разпитите (ВИДЕО)

Световните лидери, които се събират тази седмица в Ню Йорк, бързо осъдиха случилото се. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че това вероятно е още едно доказателство, че Русия е извършила военни престъпления: "Не може да има причина за това, което се случи там. В най-добрия случай то е било безразборно, а в най-лошия - умишлено".

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че осъжда "зверствата" по най-категоричен начин.

Въпросът за отговорността ще бъде сред основните в дневния ред на най-голямата годишна дипломатическа среща в света, на която ще бъде разгледана и глобалната продоволствена криза, предизвикана от войната. ЕС, Африканският съюз и САЩ ще бъдат домакини на срещата на високо равнище за глобалната продоволствена сигурност в рамките на Общото събрание на ООН. Тя е насрочена за вторник.

Въпреки критиките към действията на Русия в Украйна, не е ясно как международната общност планира да потърси отговорност от Москва за военни престъпления. В интервю за Politico Андрий Смирнов - заместник-ръководител на канцеларията на украинския президент - заяви, че убийствата в Изюм са последното доказателство, че е необходим независим трибунал за военни престъпления.

"Искаме да гарантираме, че тези, които са отговорни за престъпленията срещу Украйна, ще бъдат подведени под отговорност, а това означава, че най-високото политическо и военно ръководство трябва да носи отговорност", каза Смирнов, намеквайки за Путин. "Колко още гроба на невинни украинци трябва да бъдат открити, за да се събуди целият свят и да започне да прави нещо? В Буча бяха открити многобройни гробове на убити цивилни граждани. Това не е ли достатъчно?".

След изтеглянето през април на руските войски от Буча - град, намиращ се северозападно от Киев - украински и международни наблюдатели откриха доказателства за убийства на цивилни и други престъпления. Руският президент Владимир Путин определи убийствата като "фалшиви". Досега обаче съюзниците на Украйна не са реагирали с кой знае какви действия.

Много държави смятат, че вместо специален трибунал, съществуващите органи като Международния наказателен съд (МНС) са най-добрият форум за преследване на всички дела срещу Русия. Това обаче е недостатъчно за украинските официални лица, които се притесняват, че МНС ще подведе под отговорност само тези, които пряко са извършили престъпленията, а не хората по висшите етажи на страната, управлявана от Путин.

Освен това МНС няма да може да преследва държавата за всеобхватното "престъпление агресия". Причината е, че Русия (както и Украйна) не е ратифицирала Римския статут - международното споразумение, с което през 2002 г. беше създаден съдът.

Смирнов настоява, че специалният международен съд няма да пречи на работата на Международния наказателен съд и ще бъде разположен извън Украйна. "Ние виждаме Нюрнбергския процес като модел", казва той.

Киев вече получи известна подкрепа за подобен трибунал. Чешкият външен министър Ян Липавски публично одобри предложението, а освен това топ дипломатът на ЕС Жозеп Борел е заявил пред Politico, че е "отворен към идеята".

Смирнов смята, че поне 10 европейски държави, включително Полша и балтийските страни, подкрепят искането на Киев за независим съд. Той посочи и резолюцията на Европейския парламент от май, в която се призовава за създаването на специален трибунал. Сигнали за подкрепа имаше и от Съвета на Европа - органът за защита на правата на човека, който стана първата международна агенция, изгонила Русия след инвазията в Украйна.

Но все още има и значителна съпротива - председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналата седмица, че иска Путин да бъде изправен пред Международния наказателен съд. САЩ и ООН също изразиха подкрепа за това да се действа чрез МНС. Украинците подозират, че противниците на идеята за трибунал искат да запазят отворени дипломатическите канали с Москва.

ОЩЕ: Украйна иска от догодина международен трибунал за Путин