В Украйна: Три пъти повече пари за озеленяване, отколкото за армията

Пари за украинската армия има - за озеленяване са повече

СНИМКА: Getty Images

Според данните, общо 21 града в Украйна са дали за първите 9 месеца на тази година 3,8 млрд. гривни за военни нужди и 12,8 млрд. гривни за благоустройство. В материала често се използва буквално думата "озеленяване", но под благоустройство се има предвид и други дейности, свързани с поддръжката на градовете - например комуналните услуги. 1 щатски долар е равен на приблизително 36 украински гривни. От изброените градове само Житомир е похарчил повече за военни нужди, а не за благоустройство – 547 млн. гривни спрямо 246 млн. гривни т.е 8,7% и 3,9% от целия бюджет на града. Град Днипро (Днепропретровск) е похарчил най-много – 1,4 млрд. гривни, но за благоустройство парите са над два пъти повече – 3,2 млрд. гривни. В украинския държавен бюджет са предвидени и 6 млрд. гривни за строеж на метро в Днипро и Харков. А Чернигов е дал едва 0,1% от бюджета си за армията – 5 млн. гривни. За Харков и Херсон обаче няма сметка, заради липса на достоверни публични данни.

Още: Украйна реформира системата за медицинска помощ в армията (ВИДЕО)

Откъде идват тези пари – през миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски подписа закон, според който частта от т.нар. военен данък върху личните доходи, която отиваше в местните бюджети, вече ще отива в централния бюджет, с идеята да се харчи за армията. Става въпрос за периода от 1 октомври до 31 декември 2023 година. Под "военен данък" се разбира данъка за личните доходи, който плащат военните в Украйна. 36% от целия обем на данъка върху личните доходи е "военен", останалият е "цивилен" и отива в общинските бюджети, като задължително 4% се харчат за топлоенергия и ВиК. Силно против промята за "военния данък" се изказа кметът на Киев и политически опонент на Зеленски – Виталий Кличко. Според Кличко, с този закон централната власт лишила общините от възможности да помагат на украинската армия.

Всъщност, местните бюджети могат само косвено да подпомагат армията в Украйна - чрез военна повинност или организиране на доброволческа помощ. Но има важно изключение: те могат директно да финансират своите собствени бригади на териториалната отбрана, като по този начин значително влияят върху боеспособността на цялата армия, тъй като бригадите често действат в сектори на фронта, които не са юридически част от съответната община/област. Местните власти твърдят и, че помощ за армията може да има чрез прехвърляне на пари от програми за социално-икономическо развитие, но от Forbes посочват, че това не може да се пресметне от данни в публични (открити) източници на информация.

В крайна сметка – общинската част от военния данък в Украйна във въпросните 21 града е в размер на 26 млрд. гривни до края на тази година и над 93 млрд. гривни за цялата следваща. Половината от 26-те млрд. е предвидено да отидат за дронове, другата половина - за артилерийски системи, пише Forbes. Най-малко идва от Луцк – 354 млн. гривни, най-много от Харков – 4,7 млрд. гривни. Киев не влиза в тези сметки, поради сложността на бюджета и предвидените програми, за които няма публични данни. Например няма отделно перо за териториална отбрана, има обаче друга знакова програма – "Защитникът на Киев". Тя не е проектирана като отделно перо в бюджетните разходи на украинската столица, а представлява съвкупност от разходи от различни пера, като парите за военни цели се смесват с цивилни. "Защитникът на Киев" обхваща по-специално социална защита, лечение на ветерани и дори обиколки за ветерани и производство на патриотично медийно съдържание, каза Евгения Кулеба, член на градския съвет на Киев. Да се сметне какви пари отиват за военните от публични източници е невъзможно.

Иначе Виталий Кличко вече каза, че Киев е предвидил, дава и ще даде общо 6,2 млрд. гривни за армията през 2023 година.

Още: Мобилизация на жените в Украйна: Кои няма да могат да напускат страната

Украинският държавен бюджет

Украйна планира да похарчи 2,5 трилиона гривни през 2023 г. - със 119,5 милиарда гривни по-малко, отколкото през 2022 година.

Най-голямата част е финансирането на сигурността и отбраната - 17,8% от БВП, или 1,14 трилиона гривни. Това е четири пъти повече от заложеното в държавния бюджет за 2022 г. Средствата ще отидат за заплати на военните, издръжка на армията, ремонти и закупуване на техника, въоръжение и други важни за отбраната неща.

На второ място са пенсиите и социални помощи - 835 милиарда гривни или 35% от целия бюджет. За пенсии има 30 млрд. гривни допълнително. Минималната заплата и линията на бедност са съответно 6700 гривни месечно и 2589 гривни месечно.

Заради украинците при Днепър: Руската окупационна власт отлита на юг (ВИДЕО)

Източник: Forbes