Ангелина Сапаревска - Анджели: Бих се научила да свиря на бас, за да дразня съседите

Още на 5 започваш да се занимаваш с музика. На 3-4 годинки казваше ли вече, че искаш да станеш певица или музикант? Или искаше да станеш друго, като пораснеш?

Когато бях малка не мислeх толкова за бъдещето, свързано с професии. Много обичах да мечтая и да се отнасям в други светове и забравях за реалността. Взех решението за кариерата си по-късно – в края на първи клас. Влязох в музиката с пиано, а не с вокал и това има голямо значение за развитието ми. Вторият ми инструмент – тромпетът, а и пеенето дойдоха, когато станах на 9 години. На по-късен етап открих любовта ми към теоритичните дисциплини – солфеж, хармония.

Фотокредит: Енчо Найденов

На кого дължиш в най-голяма степен това да се занимаваш с музика?

Mисля, че този човек съм аз самата, защото независимо колко хора ми казват да направя нещо, ако не го желая, едва ли ще го направя. Музиката изисква да отделиш много време и да положиш много усилия, а точно тези неща не могат да бъдат дадени на някого от който и да е учител.

Имаш вече 5 издадени самостоятелни авторски песни. Коя от тях би препоръчала на хората, които не са те слушали, да чуят първо?

Издадените песни, в чието създаване участвам (с текст, музика или аранжимент) са десетина. Още толкова песни са готови и чакат реализация. Със сигурност бих препоръчала „Тайни сълзи“ на хората, които не са ме слушали, защото тази песен на мен най-много ми харесва засега. Може би бих им пуснала и песента „Огледалце, огледалце“, която написах, когато бях на 12 години. Тази песен е джази, много радиофонична и се харесва еднакво на деца, възрастни и дори на хора, които се занимават професионално с музика.

Отскоро си на 16. Кое е най-голямото предизвикателство пред теб като музикант – не те взимат на сериозно, липсата на достатъчно жизнен опит, съвместяването и с гимназия, въпреки че си в музикално училище, друго?

Най-трудната част в музикалния ми път е съвместяването му с останалата част от живота ми. Много обичам да свиря, да се упражнявам и да работя, но все пак съм тийнейджър. Имам си приятели. Понякога съм толкова заета с концерти и репетиции, че не мога да ги видя. Някои ми се сърдят, но знаят колко е важна музиката за мен и разбират, че няма друг начин. Със сигурност има и други трудности. Случвало се е човек да не ме вземе на сериозно, защото съм малка. Но за добрите музиканти няма значение на колко години си, стига да си вършиш работата и то добре. Когато бях дете, един музикален продуцент ми каза, че трябва да се усмихвам повече, което е стереотип за пеещо момиченце. Другият стереотип е, че певиците не знаят нотите и че са повърхностни. За жалост, в живота си съм срещала много хора, които потвърждават този стереотип, но това не значи, че е правилно. Трябва и певиците да разбират от солфеж, трябва и те да знаят в коя тоналност пеят и как работи хармонията.

Фотокредит: Енчо Найденов

Новата ти песен – „Утре“, е с проекта „Анджели и ангелите“, в който музикантите сте със средна възраст, колко, 15?

Тази година участвах в музикалната джаз работилница „Импровизирай безкрай“. Там се запознах с Яна Миладинова и Божидар Авджиев. Яна е на 22 и свири на бас китара, контрабас, пиано, танцува и пее. Още от първия ден разбрах, че това момиче може да прави всичко и то много добре. Тя е човек, на когото можеш да се довериш и да знаеш, че тя ще се справи с каквато и да е задача. Божидар е на 16, свири на пиано. Отскоро се занимава с джаз, но още сега свири като някой велик известен пианист. Според мен и според всеки, който го е чувал да свири, той е гений. Барабанистът на групата е брат ми Момчил. Той е на 13 и е най-малък и обича пънк рок музиката. За кратко време успя да усвои доста неща. Самата песен „Утре“ написах за участие в „Младежки джаз фест София“ 2023 в категория Авторска музика и спечелих безплатен звукозапис. Искам да благодаря за записа на Йордан Владев. Също така и на всички хора, които са ме подкрепили до момента.

Ако трябва да избереш – ей така съвсем фантастично и без никакви ограничения – музикантите за свой следващ проект, наречен „Анджели и старите кучета“, кои би избрала за него?

Предполагам, че бих избрала някой, който е съгласен да го наричат „старо куче“, но в един фантастичен свят, в който няма опасност някой да ми се обиди, бих включила Дебюси и Шопен.

Има ли музикален стил, на който искаш да акцентираш в музикалната си кариера или все още експериментираш?

Аз съм и винаги ще бъда джаз музикант по душа. Този стил ме влече най-много, когато композирам. Да, занимавам се и с други стилове, имам разнообразни проекти, но джазът винаги ще бъде моето нещо.

Фотокредит: Драга Сапаревска

Имаш и песни с The Silence Inside, където си заедно с Николай Берберов – Бебо, и досега имате два трака: I Feel You Too и „Дишай“. Кое е по-различното, което можеш да правиш заедно с него? И той ли е най-опитният музикант, с когото си работила?

Нещото, което различава песните на The Silence Inside от другите ми проекти, е стилът – дарк електро. Звукоизвличам по различен начин, използвам различни видове хармония и пиша текстове на по-други теми. При работата ми с Бебо трупам голям опит в звукозаписното студио, където записвам вокали, които предварително съм измислила или ги импровизирам на място. Работила съм с много музиканти с опит и се радвам, че Бебо е един от тях. Искам да спомена някои от имената на музиканти, с които съм имала късмета да работя до момента на открити уроци, уъркшопи и др.: Вида Пиронкова и Минко Ламбов, с които имам общи песни; Любо Денев, Славил Димитров, Венцислав Благоев, Станислав Арабаджиев, Лили Илиева, Георги Янков, Славина Калканжиева и други. Благодаря ви!

Свириш на пиано и на тромпет. Има ли други инструменти, които владееш?

За жалост, сега нямам нито достатъчно време, нито достатъчно енергия, за да се науча да свиря на нов инструмент, но когато имам възможност с радост ще се опитам. Аз уча и „класическо“ пиано, и джаз пиано. На тромпета свиря в Брас бенда на НМУ и в моя проект „Анджели и ангелите“.

А кои са следващите инструменти, които са в списъка ти за изучаване?

Много бих искала да се науча да свиря на бас китара, барабани и гайда, за да дразня съседите още повече.

Баща ти, Емил Сапаревски, е обичан татуист с огромен опит. Имаш ли вече татуировка? Или ти е заявил, че трябва да станеш на 18 и тогава?

Баща ми не ми забранява да променям външния ми вид. Той винаги ме подкрепя и се радва, че изразявам себе си. Засега нямам татуировка, защото съм още малка и всеки ден се променям много и все още не съм сигурна какво искам да бъде на тялото ми цял живот.

Майка ти, Драга Сапаревска, е фотограф. Баща ти е и художник. Сестра ти Мина е модел и също работи и като татуист. Брат ти Момчил свири на барабани (а и е в „Анджели и ангелите“ с теб). Атмосферата у дома ви е по-творческа и свободна, приятно хаотична или съвсем обратното – дисциплина и строгост от страна на родителите и високи изисквания?

Едно от нещата, които хората са разбрали напълно грешно за артистите е, че изобилието на творческа свобода в живота им е еквивалент на хаос. Това не е вярно. Да бъдеш музикант, художник или какъвто и да е друг вид артист изисква ред, дисциплина и точност. Въпреки изявите си, аз уча и се справям прилично в училище. Титлата „артист“ не е извинение за нехайство във всички други сфери. Родителите ми са ми оставили пълна свобода по отношение на музиката ми, но държат на сроковете и добрата организация.

"Анджели и ангелите"

Фотокредит: Драга Сапаревска

Коя детска песничка обичаше като малка да ти пеят мама и тате?

Не помня коя детска песничка са ми пели нашите, но помня как ми пускаха Black no. 1 на Type О Negative и много ми харесваше.

Ти също така пишеш и песните си. Коя чужда песен би искала да си написала ти?

Няма такава песен, защото ако аз бях написала дадена песен, то тя нямаше да звучи по същия начин. Не бих могла да пиша като друг човек и никой не би могъл да пише като мен, защото тези неща идват отвътре и всички сме индивидуални уникални личности.

Коя песен ти звучи така, сякаш е посветена, написана точно за теб?

Според мен, песента Out of Control на групата She Wants Revenge най-добре ме описва.

Любимите ти български музиканти?

Любимите ми български музиканти са „Нова генерация“, Тодор Бакърджиев, Велислав Стоянов и Михаил Йосифов.

А с коя голяма международна група или изпълнител би се радвала изключително много да сте на една и съща сцена/фестивал?

Много бих се радвала като Анджели да бъда на една сцена с Postmodern Jukebox. Мисля, че добре ще си паснем. С The Silence Inside бих искала да подгряваме Massive Attack, Underworld или The Prodigy. А извън стиловите ограничения - Arca, Elita, Ladytron, Grimes и други.

Фотокредит: Драга Сапаревска

Коя е твоята най-голяма цел или мечта, най-силна амбиция в кариерата ти на музикант?

Най-голямата ми мечта е някой ден да запълня стадион с хора, които харесват музиката ми.

Какво да очакваме най-скоро от теб?

Най-скоро от мен очаквайте кавър с бенда „Анджели и ангелите“. Ще запишем една песен, изпълнявана от иконата Мерилин Монро. Подготвяме много интересен репертоар от авторски песни и кавъри в стил джаз, блус и фънк и се надявам това лято да свирим на живо на младежки сцени. Много ми се иска с The Silence Inside да пуснем поне още една от останалите ни 5 готови песни.

Нещо, което да споделиш за финал?

Искам да благодаря от сърце на вашия екип за интереса към моята музика и за подкрепата! Без подкрепа от медиите към младите независими музиканти няма как да се развива положително българската сцена. Ще се радвам повече хора да чуят моята музика в канала ми: 

На всички читатели искам да пожелая да бъдат обичани и да не се притесняват да бъдат себе си.

Интервю на Милен Антиохов