Градините на твореца Ангел Каравланов нарастват с всеки изминал ден (СНИМКИ)

"Няма нищо по-хубаво от това да усмихнеш деца. Страшно много приятели имам тук, в Триград. Страшно много го обичам това място - много красиво, с много мистика", споделя художникът-скулптор.

Докато той твори, е пълно с глъч около него. Децата подскачат и се забавляват, а родителите им се дивят на това как от нищото – една гола, даже олющена стена, се превръща в грамадна рисунка. Малко по-назад е барът, пред който възрастни хора, сипали си по биричка или ракийка, турили крак върху крак обсъждат с каква лекота го прави. Засичат даже, че за 20 минути е готов Хитър Петър с магарето, за Червената шапчица му отнема повече време, към половин час. Лека-полека олющените места се превръщат в долчинки с цветя, а върху тях грейват образите на герои от народните приказки. Като магия със спрейове.

За около два часа училищната стена до детската площадка е вече съвсем различна. Докато преди беше по-скоро противна, сега дърпа погледа ти и те кара да се усмихнеш.

Идеята да изобрази Иван Вазов на училищната фасада е Аделина Чолакова – гайдар от група "Еподай", с която свирят заедно. Нейна е инициативата за повечето рисунки в Триград.

Вазов му е толкова сполучлив, че масово туристи, идващи в девинското село, се възхищават на образа и го снимат.

"Да направя детската градина също беше инициатива на Ади. Лека-полека "завладяхме" селото", казва с усмивка художникът. 

За него по-важно от детските усмивки няма.

"Това ме зарежда и ме кара да продължавам и не смятам да спирам. Из цяла България вече шаря от толкова много години. От стотното място спрях да ги броя. Продължавам и супер много ме зарежда. Това е готиното, че навсякъде вдъхваш живот, радваш децата. Тук повечето са ми приятели", споделя той. 

Скулпторът е издялал и статуя на Орфей от гранит. Намира се в ателието му в Пловдив. Чака да дойдат да я товарят, за да я качат на Орфеев връх над Триград. Тя е 2,70 метра висока, релеф, 3,5 тона.

Казва, че най-любима му е скулптурата Орфей и Евридика в пещерата "Дяволско гърло". Направил я като "Изворът на Орфей" - как Орфей изважда Евридика от подземния свят, от реката Стикс.

Ангел Каравланов вярва, че всеки човек може да промени света към по-добро.

"Най-малкото с едни елементарни рисунки – да освежиш една фасада, да ѝ дадеш малко живот.Ежедневието на хората, които обитават това място, става съвсем друго и те започват да се радват. По някакъв начин се завърта една добра вълна и всеки гледа да спомогне по някакъв начин да стане това място по-добро, по-ведро", казва той.

Ентусиазирал се да рисува детски градини и училища, защото общините нехаят, а хората се радват и на малкото. За него е неприемливо да не може да отделиш средства за децата, даже безумно.

Започнал от една детска градина в Пловдив. Много я харесали. Поискали да изрисува втора, трета. После продължил със села и си дал сметка, че само за 1 седмица с нов облик са три училища и четири детски градини. 

Каравланов е завършил Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" в Пловдив, а след това и Националната художествена академия със специалност "Скулптура" при професор Емил Попов. От 15 години се занимава професионално с изкуство. За това време е направил над 1 000 скулптури и стотици картини. Като по-голяма част от творбите си дарява на училища, детски градини, църкви и манастири.

Около Смолян има 50-60 параклиса, където е правил каменни икони.

"Не съм ги зидал аз, не съм ги правил изцяло, но обичам всеки път, когато се качвам в Родопите да им нося армаган, да им нося подарък. Дали ще е за чешма, дали ще е за параклис, чувствам някакво вътрешно удовлетворение. Винаги добрите намерения намират своя път, да се случат и да си отидат на правилното място" казва творецът.

Преди години той стана известен с триметровата си скулптура на "Родопчанка" в смолянското село Чокманово и посветена на баба му. Той е автор и на паметника на основателя на оркестър "100 каба гайди" Апостол Кисьов в Стойките, придружен от надпис, който гласи "Песента и човека се раждат заедно".

По думите на Ангел всеки камък си чака времето и майстора, за да се съживи, а извайването му изисква пълно отдаване и концентрация.