Станислав Илиев – талантливото сливенско момче, мечтаещо за световната сцена

12-годишният тогава Станислав спечели овациите на публиката и адмирациите на журито с белкантовия си глас, впечатляващо изпълнение на сложните песни, с които се представи, и с вродения си артистичен талант.

„Стаси започна да пее при мен на пет години, още в детската градина”, разказва сливенският вокален педагог Елена Пеева, сред чийто възпитаници са Ненчо Балабанов, Христа, Неделяна Христова и др. „Още тогава си личеше, че Станислав има данни – глас, артистичност, музикалност. Отличаваше се! Много умен, целеустремен, бързо запомняше всичко. И винаги искаше по-трудни песни”, спомня си Елена Пеева. „Когато влезе във втора възрастова група, трябваше да се бори с една сериозна конкуренция. И започнахме да търсим песни, изискващи по-специфични вокални качества, по-голям гласов диапазон. Избра си песни от репертоара на Селин Дион и на Риана, и нещата започнаха да се случват”, продължава Елена Пеева и прибавя, че Станислав е много интересно дете. „Много е независим, отстоява мнението си докрай. Избира си песни, които са класика и имат богато звучене. И е много впечатляващ като присъствие на сцената, естествен, енергичен. Има своя собствена харизма, и си я носи... Освен това е едно мъдро и задълбочено дете, с което често обсъждаме различни философски теми. Но - като всеки тийнейджър  е и малко непослушен”, казва с усмивка ръководителят на сливенския Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм”.

А пред Actualno.com самият Станислав сподели, че популярността не го притеснява, защото не е такъв тип човек… Пък и му  е твърде рано да се чувства обременен от вниманието на публиката. Но се радва, че хората го харесват. И смята да продължи по вече начертания път с участие в Х-Factor, догодина, може би…

- За съжаление, развитието на поп сцената в България е минимално, това са го казвали и много известни поп изпълнители. Но смятам, че с правилния подход и с много работа и усилия, бих могъл да постигна нещо, да продължа с поп музика в България – убеден е Станислав Илиев.

- Да, но конкуренцията в България не винаги е почтена. Как се справяш с този проблем?

- Случвало се е и да се ядосам. Но недооценяването и конкуренцията винаги са ме мотивирали да се усъвършенствам. За мен това е по-скоро предизвикателство. А когато съм на сцената, винаги повече ме вълнува как аз ще изпълня песента си. Ако съм си свършил добре работата, съм доволен. Но това не ми се случва много често… Аз съм си доста самокритичен – споделя лъчезарното сливенско момче. И добавя, че по-нататъшните му успехи на поп и рок сцената със сигурност преминават през професионално музикално образование. "Просто съм длъжен да го направя, и смятам, че ще успея!", категоричен е любимецът на „България търси талант”.

- Кое дотук считаш за свой истински звезден миг?

- Може би многото награди, които съм спечелил... И още един миг – по време на кастинга ми в „България търси талант”, когато всички от публиката се изправиха на крака...

Разказва, че сам се записал за участие във формата. В началото родителите му не били много съгласни, защото бил твърде малък – на 12.

"Но аз много исках и те се съгласиха. И отидохме. Първо бях на предварителен кастинг пред екипа на предаването. Те решаваха кой ще продължи. Звъннаха и казаха, че съм одобрен", припомня си.

И чаровното, целеустремено и талантливо сливенско дете не разочарова родителите си, учителката си от Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм” Елена Пеева и гласувалия му доверие екип на предаването. Всяко негово изпълнение в „България търси талант” вдига публиката и журито на крака с безапелационната си изпълнителска класа, темперамент и неподправено вдъхновение.

"Станислав е роден артист и аз почти не се намесвам в неговата спонтанност на сцената" , обяснява Елена Пеева. "Защото всяка песен всъщност е и един малък театрален спектакъл. Той започва, развива се и има своя завършек… А Стаси няма нужда от специална работа по движения, по мизансцен. При него всичко е непринудено артистично", подчертава тя

Провокирам Станислав: след като учи в сливенската езикова гимназия, не се ли изкушава от обучение и кариера в чужбина?

- Не го изключвам като възможност за развитие. Но ако си силно мотивиран и искаш, където и да си, можеш да постигнеш много! – отговаря ми мъдро светлоокият сливенски тийнейджър.

- А в какво най-много вярваш? – го питам.

- Вярвам, че във всеки човек има Добро. Но не всеки умее да го показва! – отвръща ми.

Излъчва го! – си мисля, докато слизам по стълбите.

Интервю на Мариана Иванова