Българските надничари в Мюнхен

Исмет е родом от Пазарджик. От 14 години се труди като надничар в милионния германски град Мюнхен. Заедно със свои сънародници, повечето от които са български турци, всяка сутрин си търси работа на т.нар. "улична трудова борса" в района на ж.п.-гарата. Но парите, които изкарва, не стигат за нормален живот. Затова нощува под моста "Райхенбах" - заедно с най-добрия си приятел Славчик, който също е от Пазарджик. Два пъти в седмицата мъжете посещават абатството "Свети Бонифаций", където имат възможност да се изкъпят.

Две хиляди надничари от Пазарджик

В Мюнхен работят хиляди надничари. Повечето от тях са българи, а много от мъжете идват от Пазарджик - предполага се, че става дума за около 2 хиляди надничари от южния български град, предимно представители на турското малцинство.

"Разказват, че им е трудно да си намерят работа - заради етническата им принадлежност и заради външните отличителни белези. А ако изобщо си намерят работа, то е само за няколко дни, за седмица или най-много две. В родината си пък изкарват не повече от 250 евро на месец, при пълна заетост. А с тези пари трудно се издържа семейство", разказва социалният работник Саваш Тетик, който е добре запознат с проблемите на българските надничари.

Мюнхен предлага приют за бездомници, който работи от ноември до април. Но не всички намират място там. "Понякога работим през нощта. И когато на сутринта приключи смяната ни, не можем да се приберем в приюта, защото той отваря в 17 часа и работи само до 8-9 часа сутринта", обяснява 56-годишният Метин Ахмед, който също е родом от Пазарджик. Метин работи като чистач и изкарва около 700 евро на месец. Голяма част от сумата обаче изпраща в България, където има пет деца и пет внучета. "Този месец ми останаха 200 евро. Но съм пушач", разказва мъжът.

В сравнение с много от сънародниците си в Мюнхен Метин е направо късметлия - защото получава редовно заплата. Повечето българи-надничари са принудени да работят на черно - и нерядко биват мамени от работодателите си. Славчик например работил три месеца в пекарна, но накрая не получил нито цент. Казали му само, че ако искал, можел да ги осъди. "Мой приятел веднъж съди един работодател, но загуби делото. Затова ме е страх и не смея да подам жалба", разказва Славчик.

Ужасът в белградския "Пешавар"

Минус 15 градуса, глад и нечовешки условия: в бивш склад в Белград вегетират бежанци, които все още се надяват да продължат пътя си къ...

Прочети повече

Именно това е една от причините, поради които много от българските надничари живеят буквално на улицата - няма как да са сигурни, че в края на месеца ще си получат заработеното. Социалният работник Саваш Тетик обяснява, че всеки един от тези мъже става поне два-три пъти в годината жертва на измама от страна на някой работодател.

"Българските надничари не искат да живеят от помощи"

Саваш Тетик знае и друго: въпреки тежкото си положение българските надничари по правило не искат да живеят от помощи. "Сред тях има и такива, които получават социални помощи. Но много хора отказват да подадат документи, въпреки че имат право на помощи. Предпочитат сами да изкарват парите си", обяснява социалният работник и добавя, че за българите-надничари, които познава, било едва ли не обидно да живеят от социални помощи - защото това издавало слабост. Но Исмет от Пазарджик нямал друг избор - наложило му се да бъде опериран, след което кандидатствал за помощи. И сега получава от държавата 400 евро на месец.

Източник: Дойче веле