Каква игра играе Ердоган?

Колебанието на Турция продължи дълго: досега Анкара се въздържаше от пряка военна намеса във войната в съседна Сирия. Вярно е, че тя участва в играта - Анкара подкрепя някои групировки, които искат свалянето на сирийския диктатор Асад. Но турските военни нееднократно са предупреждавали турското правителство, че военната интервенция в Сирия е свързана с опасности. И ако сега това все пак се случва, за него има поне две причини: терористичната активност на "Ислямска държава" (ИД), пренесена и на територията на Турция, и да бъде попречено на кюрдите в Сирия да изградят свой коридор по границата с Турция. Официално целта е да бъде изтласкана терористичната групировка от пограничния сирийски град Джараблус и да бъде подсилена "Свободната сирийска армия".

Наскоро Турция активизира своята външна политика. Първо президентът Ердоган предприе стъпки за нормализиране на отношенията с Израел, а след това и с Русия. Преди две седмици той проведе среща с руския си колега Путин и оттогава Турция започна да играе по-активна роля в Сирия: военно - с операцията "Щитът на Ефрат", а в политически план - като сближи позициите си спрямо Асад с тази на Москва. Според някои информации, шефът на турските тайни служби е посетил тайно Дамаск.

Каква ще бъде Сирия утре

Битката за Алепо премахва част от въпросителните в кървавия конфликт в Сирия. ИД изглежда допълнително отслабена. Никой обаче още не зн...

Прочети повече

Танц върху тънък лед

Новата турска външна политика се движи по тънък лед. От една страна Русия, Турция и Иран откриват все повече общи интереси. От друга сближаването с Израел протича с такава скорост, че кара някои да забравят, че до вчера двете страни бяха в Студена война. От една страна президентът Ердоган приема американския вицепрезидент Джо Байдън, от друга обаче Анкара обмисля дали да не отвори и за Русия военновъздушната си база Инджирлик, от която излитат американските самолети, участващи в операцията срещу "Ислямска държава". Доскоро в тази база бяха разположени американски ядрени оръжия.

Ако Вашингтон продължи да упорства по въпроса за предаването на Фетуллах Гюлен на турските власти, Америка ще изпита гнева на Турция - може би по-силно отколкото това се случи на Германия заради приетата резолюция за турския геноцид над арменците. Турция дава нова насока на външната си политика. Следва да се запитаме колко сериозно се отнася тя към членството си в НАТО? Посещението на Джо Байдън в Анкара, което съвпадна с началото на военната операция "Щитът на Ефрат", е добър сигнал в това отношение.

Източник: Дойче веле