Защо Русия им раздава паспорти?

Не минава и седмица, в която да не се говори как тази или онази "звезда" от 80-те години на миналия век била получила руско гражданство или пък кандидатствала за такова. След Стивън Сегал сега на опашката се нареди и Орнела Мути. Да се готви Мирей Матьо! Не е ли дори странно, че тя все още не е станала руска гражданка? Да не говорим за Патрисия Каас, за Тото Кутуньо, за музикантите от Бони Ем! Какво невероятно усещане е да знаеш, че хора, с чиито песни и филми си израснал, изведнъж се превръщат в твои познати, че даже и приятели.

Ей на това му викам аз тръпка!

Какво да кажем пък за това, когато звездите от твоята младост не само забавляват гостите на частни партита, но и питат как да вземат руско гражданство? И защо пък тези прекрасни хора да не заповядат? Даже трябва да ги заселим в специални колонии, та хората да могат да ги посещават по празниците! А не само да ги канят на разни тържества в Кремъл. Ей на това му викам аз тръпка!

А едно време в Съветския съюз нямаше нищо подобно. Вярно, че и тогава при нас пристигаха известни хора от капиталистическия свят, на които оказвахме топъл прием. Само че гражданство не даваха на никого. Вярно, че и самите звезди не изгаряха от желание да получат такова. А пък и ответното желание на съветското партийно ръководство също никакво го нямаше, уверен съм в това.

В СССР получаването на чуждо гражданство беше равносилно на предателство. И как тогава да даваш паспорт на чужденци, а в същото време гневно да кълнеш многобройната армия от собствени родоотстъпници?

А днес, извинете? Вече четвърт век живеем в съвсем различен свят: хората вече не използват гастроли или състезания в чужбина, за да избягат. Днес руснаците излизат свободно навън. А понякога дори се и връщат. Вярно, че и при нас идват чужденци, но те не остават дълго: само колкото да се покажат пред камерите на държавната телевизия, да получат червената книжчица и други подаръчета, връчвани им от директори от най-различен калибър, да надянат национална носия на някоя от републиките или направят нещо си от задължителната програма за ускорената процедура по натурализация... А след това: дим да ги няма.

Вижте колко ни харесват!

С Русия или с Европа - изборът на молдовците

Нито един от кандидатите за президент на Молдова не успя да спечели още на първия тур. Така всичко ще се реши на балотажа. На него пр...

Прочети повече

Разбира се, всичко това се използва от държавната пропаганда, която постоянно се опитва да напомня на руснаците, които и без друго са непоправими патриоти, колко привлекателна е тяхната родина. Щом в Русия идват даже и звездите, на които сме се възхищавали още като деца... Пък и Путин всички го обичат... И за Крим не ни гледат накриво, и за санкциите даже ни съчувстват... Значи правим всичко правилно.

Всичко това е очевидно. Не е ясно само доколко е ефикасно. Защото тези сюжети - за бивши звезди, които напират да ни стават сънародници - са подходящи за аудиториите на разните риалити-формати по телевизията или за поредния пиянски запой на родните футболисти. Те подхождат и на рубриката "светска хроника", която за обикновения човек има приблизително същото значение в реалния му живот, колкото и поредната серия на "Санта Барбара".

Сещам се и за още една причина за това руско гостоприемство към знаменитостите от миналото: огромният ни комплекс на провинциалисти, тъй характерен за тази държава. Затова се стремим да бъдем една от водещите сили, един полюс от съвременния многопополюсен свят.

Когато Русия беше в период на икономически подем, тя беше рай за чуждестранните мениджъри и специалисти. Заради острия дефицит на квалифицирани кадри в Русия, ние ги привличахме с огромни заплати, каквито те не можеха и да сънуват в родните си страни. Само че тези времена си отидоха безвъзвратно - заедно с валутния курс "34 рубли за 1 долар". А с тях и онези специалисти. В днешните времена на криза, страната обаче привлича все повече други чужденци - представителни и забавни, които служат главно за това да ги показват по телевизията.

Източник: Дойче веле