Управителят на БНБ Димитър Радев отправи необичайно остро предупреждение срещу идеята на кабинета "Радев" за допълнително облагане на печалбите на банките. В позиция, публикувана от централната банка, гуверньорът посочва, че при подобна мярка не трябва да се гледа единствено колко приходи ще влязат в бюджета, а и какви ще бъдат последствията за кредитите, инвестициите, икономическия растеж и държавното финансиране.
Радев подчертава, че БНБ не заема страна в политическия спор за бюджетните приоритети и че решенията за промени в данъчното законодателство са от компетентността на правителството и Народното събрание. Централната банка обаче има задължението да оцени професионално възможните последици за финансовата система и икономиката.
"Въпросът не е само колко може да бъде събрано от банките през 2027 г. Въпросът е каква ще бъде цената за кредита, инвестициите и растежа - и какъв ще бъде нетният резултат за публичните финанси, след като тя бъде отчетена. Това е разликата между счетоводната сметка и макроикономическата политика", заявява управителят на БНБ. Още: Държавата облага свръхпечалбите на банки и телекоми, ваучерите за храна вече с данък, удар по хазарта и облекчения за деца (пълен списък)
Не е просто данък върху "свръхпечалбата"
Според Радев определянето на предложената мярка като данък върху "свръхпечалбата" не променя икономическата й същност - става дума за увеличение на данъчното облагане на банковата дейност. Очакваният приход от подобна промяна може сравнително лесно да бъде изчислен, но истинската икономическа сметка е значително по-сложна.
Предложеният механизъм предвижда да бъде определена историческа база на банковата печалба, към която да се добави нормативно установен праг, а превишението да бъде облагано допълнително. Според гуверньора именно тази счетоводна логика обаче не е достатъчна, за да се прецени реалният ефект от мярката.
Причината е, че печалбата на една банка не е само доход, който може да бъде разпределен. Част от нея остава в системата и се превръща в капитал, който позволява на банките да поемат риск, да отпускат кредити и да понасят загуби при неблагоприятно развитие на икономиката.
Още: Хитър ход и животоспасяваща инжекция за държавния ни бюджет - вече факт
БНБ напомни за кризата от 2020 г.
Радев дава за пример кризата от 2020 г., когато тази логика е била проверена на практика. Тогава БНБ предприе мерки за укрепване на капитала и ликвидността на банковия сектор, а банките приложиха частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември отсрочените задължения са били за над 9 млрд. лева.
Именно натрупаните капиталови буфери са дали възможност на банките да поемат временния натиск, докато предприятията и домакинствата са получили време да преодолеят икономическия шок. Затова според управителя на БНБ част от текущата банкова печалба трябва да се разглежда и като ресурс за устойчивостта на системата при бъдещи кризи.
Това прави и самото определяне на дадена печалба като "свръхпечалба" по-сложно, отколкото изглежда при обикновено сравнение между две счетоводни величини. Още: Симеон Дянков предлага данък върху свръхпечалбата на банките
Спорната база включва пандемията и инфлационния шок
Радев поставя под въпрос и избрания исторически период за изчисляване на допълнителното облагане - 2020-2025 г. По думите му този период включва пандемията, необичайно ниските лихви, последвалия инфлационен и енергиен шок, както и рязката промяна на лихвената среда.
2020 г. е кризисна година, през която банковата печалба е била силно понижена. Ако тя бъде включена в историческата средна, част от последвалото възстановяване може да бъде представено като "свръхпечалба", предупреждава гуверньорът.
През същия период обаче са се увеличили банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът, а при някои финансови институции са настъпили и съществени структурни промени. Затова номиналната печалба през 2027 г. не може автоматично да бъде сравнявана със средната номинална печалба от предходните шест години.
По-високата абсолютна печалба може да включва икономическа рента, но може да е и нормална възвръщаемост върху по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск. Според Радев разграничаването на двете изисква икономически анализ, а не предварително нормативно предположение.
Цената може да стигне до клиентите
Според гуверньора един от ключовите въпроси е как банките ще реагират след въвеждането на допълнителния данък. Формално той ще бъде плащан от самите банки, но икономическата тежест не е задължително да остане изцяло върху тях.
Един от вариантите е банките да намалят дивидентите си, което Радев определя като най-ограничения макроикономически ефект. Възможно е обаче реакцията да се прояви и чрез цената на кредитите, по-строги кредитни стандарти, промени в условията по депозитите или промяна в структурата на активите.
Тогава част от тежестта може да бъде прехвърлена върху клиентите. За домакинствата това би могло да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит, а за бизнеса - по-висока цена на капитала. Оттам ефектът може да стигне до инвестициите и икономическия растеж.
БНБ отбелязва, че степента на този ефект зависи от конкуренцията в банковия сектор, капиталовата позиция на отделните банки и фазата на кредитния цикъл. Именно затова тя трябва да бъде измерена, а не просто предположена.
Предупреждение за държавния дълг
Гуверньорът обръща внимание и на още един канал, по който мярката може да има последствия. Българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа. Същият финансов ресурс, който се използва за кредитиране на домакинствата и бизнеса, участва и във финансирането на държавата.
При по-висока цена на капитала и по-ограничен ресурс банките могат да предпочетат нискорискови държавни експозиции пред отпускането на частни кредити. В такъв случай бюджетният приход от новия данък може да бъде съпроводен с по-слабо финансиране на частната икономика.
Обратният вариант също носи последици. Ако банките ограничат покупките на държавен дълг, това може да се отрази върху цената, на която държавата се финансира. Според Радев и двата ефекта са особено важни на фона на значителната необходимост от ново дългово финансиране.
Тук се появява и проблемът с различния хоризонт. Приходът от един извънреден данък може да бъде еднократен, докато по-високата лихва по дългосрочен държавен дълг се плаща през целия му матуритет. Затова оценката трябва да включва не само приходите за бюджета, но и евентуалното поскъпване на държавното финансиране.
Радев даде пример с Унгария
В позицията си управителят на БНБ се позовава и на международния опит, като посочва Унгария. Там извънредното облагане на банките първоначално е въведено като временна мярка, но впоследствие е продължавано и променяно наред с други намеси на кредитния пазар.
Радев уточнява, че високата цена на кредита в Унгария не може да бъде обяснена само с един данък, тъй като лихвите зависят основно от паричните условия, инфлацията и рисковата премия. Според него обаче комбинацията от различни политики е показателна - пазарното корпоративно финансиране остава скъпо, а държавата компенсира това и чрез субсидирани кредитни програми.
"България няма основание да следва такъв модел: първо да увеличава цената на финансовото посредничество, а после да субсидира кредита с публичен ресурс", посочва гуверньорът.
Еврозоната и инвестициите
Според Радев присъединяването към еврозоната създава възможност за по-ниска рискова премия, по-дълбока финансова интеграция и по-добри условия за частния сектор. Именно затова икономическата политика трябва да използва тези предимства, вместо да създава допълнителна несигурност за инвеститорите.
Той подчертава, че след приемането на еврото основният икономически въпрос пред България вече не е валутният режим, а ускоряването на инвестициите, производителността и реалната конвергенция. Според позицията на БНБ основният двигател на този процес трябва да бъде частният сектор, което изисква предвидима данъчна среда, дисциплинирана фискална политика и финансов сектор, способен да насочва ресурс към продуктивни инвестиции.
Допълнителното облагане на банковия сектор, посочва Радев, трябва да бъде преценявано и през взаимодействието му с макропруденциалната политика. БНБ изисква банките да натрупват капиталови буфери при силна кредитна активност и висока рентабилност, докато фискалната политика предлага изземване на част от ресурса, от който тези буфери се формират.
"Не е въпрос на непосредствена финансова стабилност"
Радев все пак прави важно уточнение - банковата система е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна и няма основание дебатът за данъка да бъде представян като непосредствен риск за финансовата стабилност.
Според него същинският въпрос е дали мярката подобрява общия икономически резултат. Затова преди окончателното решение за промяна в данъчното облагане трябва да бъде направена оценка на ефекта върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, икономическия растеж, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране.
Тази оценка според БНБ трябва да включва както базов, така и неблагоприятен сценарий и да отчита взаимодействието между фискалната, паричната и макропруденциалната политика.
"Това не е аргумент в защита на банковите печалби, нито срещу правото на правителството да предлага промени в данъчната политика. Това е аргумент за начина, по който трябва да се вземат подобни решения", посочва Димитър Радев.
В заключение той подчертава, че увеличаването на данъците има цена, а когато става дума за финансовото посредничество, част от тази цена може да бъде прехвърлена отвъд самите банки. Именно затова според гуверньора не е достатъчно да се изчисли колко ще събере държавата от банките през 2027 г. Трябва да се отчете и как мярката ще се отрази върху цената и достъпността на кредита, инвестициите, растежа и в крайна сметка върху общия резултат за публичните финанси.
